Президент идва на власт, предизвиквайки вълна от недоволство и възмущение. Твърди, че представлява „народа“ срещу вътрешните експлоататори и външните заплахи. Подкрепя „повторното създаване“ на страната и проклина онези преди него. Управлява чрез конфронтации и поляризация. Езикът му е агресивен – противниците му биват определяни за врагове или предатели. Използва медиите, за да укрепи връзката си с масите, докато в същото време се бори с критичните журналисти и отпорите срещу изпълнителната власт. Политиките му се фокусират върху постигането на краткосрочни ползи за политическата си база, каквото и да струва това в дългосрочен план по отношение на икономическата стабилност на страната.
Доналд Тръмп? Да, но тези черти идват директно от наръчника на популисткия национализъм в Латинска Америка, традиция, която се простира от Хуан Перон в Аржентина до Уго Чавес във Венецуела, коментира Economist. Да, Тръмп е милиардер капиталист, докато Чавес бе антикапиталист и военен. Но популизмът не е синоним на лявото: консерватори като Алберто Фухимори от Перу също използва тези техники. Политиката на „пост-истината“ и „алтернативните факти“ отдавна се води в Латинска Америка – от Фухимори, които използва таблоидите, за да клевети противниците си, до въображаемите опити за преврат на Чавес и фалшивата статистика за инфлацията в Аржентина на Кристина Фернандес де Киршнер.
Затова, разглеждайки първите няколко седмици на Тръмп в Белия дом, много латиноамериканци либералдемократи имат усещането, че вече са гледали този филм. И знаят, че обикновено свършва зле. Някои от популистите на континента обаче определят Тръмп като сродна душа. Николас Мадуро – диктаторският наследник на Чавес, критикува „кампанията на омраза“ срещу Тръмп – макар че това бе преди миналата седмица САЩ да включи в черен списък вицепрезидента на Венецуела като бос на трафика с наркотици. Гилермо Морено, бившият представител, който Фернандес бе избрала да изготвя статистиките в Аржентина, вижда в Тръмп „последовател на Перон“, който се „опитва да направи това, което направихме ние“.
Латиноамериканците трябва да се борят не просто с атаката на Тръмп срещу икономиката и националното достойнство на Мексико, заплашвайки да сложи край на NAFTA и да построи стена на границата. По-големият въпрос за региона е какво представлява Тръмп в битката на политически идеи. Рискът е, че той може да направи популисткия национализъм отново легитимен, точно когато започва да загива на юг от границата. Това важи особено силно в Мексико, където Андре Мануел Лопез Обрадор, който ръководи социологическите проучвания за изборите за президент през 2018 г., сега говори за „родината на първо място“. Дори Чили може би не е имунизирано: Алехандро Гилер, бивш телевизионен водещ, който хвали специалните си отношения с „народа“, има шанс на изборите през ноември.
Тръмп помага животът да стане по-труден за онези в Латинска Америка, които твърдят, изправени пред инстинктивния национализъм и антиамериканизъм в региона, че най-добрите ѝ интереси се обслужват от сътрудничеството със САЩ и либералния световен ред. „Можем да вярваме в свободната търговия, свободните пазари макроикономическата стабилност отчасти защото САЩ вярват в тях, както демократите, така и републиканците“, казва Луис Алберто Морено, президент на Inter-American Development Bank. “Сега има протекционистки сили в света и това резонира в региона“.
Един от отговорите е Латинска Америка да потърси други партньори. Макар че интересът към по-дълбоки отношения с Европа се съживяват, основната надежда е Китай. Той вече е голям търговски партньор и инвестира в инфраструктура в региона. Латинска Америка обаче изнася суровини към Китай и внася евтината ѝ продукция. Това прави много по-малко за икономическото развитие на Латинска Америка, отколкото по-диверсифицираната търговия със САЩ, сочи проучване на Световната банка.
Най-добрият отговор към Тръмп ще бъде латиноамериканските либерали да са смели в своите убеждения. Те трябва да запазят икономиките си отворени и да изпълнят няколкото задачи, които са пренебрегнали. Това включва създаването на повече инфраструктура и насърчаването на по-силна регионална интеграция, която популистите подкопават, превръщайки я в политически лозунг, а не в бизнес реалност.
Опитът на латиноамериканците ни научава, че популистите могат лесно да бъдат подценени и да останат на власт дълго време. Но не завинаги. Популистките режими често са корумпирани и разточителни и обикновено не успяват да подобрят живота на хората. Какъвто е да е примерът от Белия дом, историята на Латинска Америка показва, че популисткият национализъм е рецепта за упадък на страната. Това е посланието, което либералите трябва да разпространят у дома.


Откриха останки от дрон на плажа между Албена и Кранево
Йотова няма да свиква Консултативния съвет за национална сигурност
Хороскоп за 23 август 2026
Димитър Стоянов: Американските самолети напуснаха България
Илин Димитров: Вече не сме евтина дестинация
САЩ си "играят с огъня", докато доларът рискува обезценяване в стила на йената
Тръмп рискува ответен удар от Китай с плана за задушаване на иранската икономика
Румъния предприема още мерки за защита на АЕЦ заради сушата по Дунав
Рей Далио: Купувайте злато и биткойн, задава се дългова криза в САЩ
Няма да е нужно много, за да се спука балонът на фондовия пазар в САЩ
Градска кола на старо за 10 000 евро – ето 4 добри варианта
Това е двигателят, който всички тунинг компании обожават
Електрическият камион на Tesla идва в Европа
Камери, телевизори и компютър: първото Renault Megane
Защо автомобилните брони вече не предпазват
"Топлофикация" даде отговор за аварията с топлата вода в "Редута"
Йотова поставя казуса с Ива Михайлов в Страсбург през септември
Рецептата Dnes: Популярното албанско ястие Таве Коси