БНБ: До година банковата система може да отпадне като тема за влизане в еврозоната

До една година банковата система може да отпадне като открита тема по отношение на процеса на присъединяване на България към еврозоната. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на 11-тата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от в. „Капитал“.

Той посочи три групи задачи, които ще позволят това да се случи. Първата е осигуряването на ценова стабилност на лева и поддържане на стабилността на паричната система, което е и основната цел на централната банка.

В края на 2016 г. международните валутни резерви на България са в размер на 47 млрд. лв., което означава над 160% покритие на валутния борд.

Втората задача е изграждане на финансова инфраструктура, която отговаря на стандартите на еврозоната – регулаторната рамка, платежна система, финансова статистика, счетоводство. „В момента нещата изглеждат добре, успяваме да поддържаме регулаторната рамка в унисон с европейските изисквания“, обясни управителят на БНБ.

Третата задача по думите на Радев е продължаване на реформите. „Постигнахме добър напредък и като управление, и като нормализиране на надзорната дейност. Ще се концентрираме върху това да направим цялата банкова система функционираща“, коментира той.

Като цяло Радев посочи, че банковата ни система е в много по-добра кондиция, отколкото през 2015 г., което има сериозни позитиви както за бизнеса, така и за перспективите за растеж през 2017 г.

Относно състоянието на банковата система Радев посочи, че 18-месечният план за реформи и развитие на централната банка, чието изпълнение приключи през 2016 г., е имал силно дисциплиниращ ефект за банковата система.

Конкретните резултати са основни три. Първият е начало на процес на възстановяване на кредитирането, макар и със слаби темпове. Като втори той определи подобряване на финансовите резултати в банковия сектор, а като трети посочи силния стимул за пазарна консолидация в сектора, давайки пример със сделката за придобиването на ОББ.

„Това бяха очаквани и търсени резултати. Това, което трябва да направим, е да задълбочим тези резултати, а това няма да е лесно. Намираме се в една по-благоприятна икономическа вътрешна среда, но има много предизвикателства, свързани с общата политическа несигурност“, заяви Радев.

По думите му банките са в процес на изпълнение на мерките, които централната банка предписа в резултат на прегледа на активите и стрес тестовете.

Той заяви още, че централната банка е съсредоточена върху две неща - дисциплина и реформи и наблюдение на външните рискове за финансовата система.

Радев допълни, че очаква обективна оценка след мисията на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) във връзка с Програмата за оценка на финансовия сектор в България.

От своя страна Владислав Горанов заяви, че програмата се изпълнява, но ще има изискване изпълнителната власт да създаде допълнителни механизми за действие при кризи. „Очаквам положителна оценка с препоръка от международните финансови институции да има фискални буфери за ликвидност от страна на правителството за реакция при кризи“, заяви Горанов.

Той коментира още, че най-големият резерв за устойчив растеж, освен износът и инвестициите, остава вътрешното потребление, което е най-трудно за манипулиране чрез лесни икономически и конвенционални подходи. „Едно е да направиш мярка, която да доведе до промяна в поведението на бизнеса, едно да създадеш регулация, но съвсем по-трудно е да накараш обикновения човек да започне да харчи повече или поне толкова, колкото изкарва днес“, обясни той.

„С риск да се повторя, хората харчат днес толкова, колкото очакват да изкарат утре, и във всеки момент, в който политическата система създаде несигурност,  потреблението и доверието в икономиката рязко ерозират“, посочи Горанов.