Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 2,9% през 2016 г. според прогноза на Института за икономически изследвания към БАН. Икономистите ревизираха пролетната си прогноза, в която очакваха ръст на БВП от 1,9%.
Основните двигатели на растежа според тях ще са частното потребление и износът. Днес те обясниха коригирания резултат с данните за успешния летен туристически сезон и за добрата селскостопанска реколта.
За 2017 и 2018 г. икономистите очакват растеж в границите на 2,2 и 2,7% предвид нестабилната вътрешна среда.
Като цяло във външноикономическата среда наблюдаваме спад на глобалното производство и търговия, коментира доц. Виктор Йоцов.
Според Института тенденциите в динамиката на световната търговия остават по-скоро неблагоприятни, включително и заради проведения референдум във Великобритания и по-слабите от очакваните резултати в САЩ и Япония, продължаващото преструктуриране на китайската икономика и политическа несигурност.
„Ако през 2015 г. основните причини за намаляването на растежа бяха развиващите се страни, сега причината е в развитите страни“, коментира доц. Йотов.
Той отбеляза, че продължава неблагоприятната тенденция цените на металите да намаляват, а те имат значителен дял в експортната листа на България.
Наблюдаваме и леко покачване на цените на енергоресурсите като тази тенденция все още не е устойчива. Инфлацията в глобален план остава ниска, така че не може да се очаква промяна на лихвените проценти, заяви икономистът.
Като цяло заключението е за глобален спад на растежа и търговията и неустойчива среда.
Въпреки тази среда за България ревизията на прогнозата е леко нагоре.
„Няма видими индикатори, които да показват причината, освен евентуалните данни за по-добър туристически сезон и резултатите от селскостопанската година“, каза доц. Йоцов.
Все пак икономистите отчитат задържани темпове на износа и силно намалени темпове на вноса, което според тях като тенденция не е предпоставка за устойчиво развитие.
„Имаме пазари, но нашият експортен потенциал е силно нарушен и едва ли можем да разчитаме на износа като силен двигател на растеж“, каза икономистът.
В оценката си за икономическото развитие на България икономистите отбелязаха, че към август излишъкът е над 3 млрд. лв. или 3,5% от БВП и припомниха, че това се случва за първи път след 2008 г.
За разлика от тогава, нямаме сериозни преки чуждестранни инвестиции, затова според тях този резултат се дължи на неизпълнение на капиталовите изходи.
При планирани 6 млрд. лв. разходи по инвестиционната програма за полугодието те са обаче 860 млн. лв., което обяснява почти целия излишък, коментира доц. Йоцов.
В доклада се изтъква, че към края на първото полугодие на 2015 г. изпълнението на разходната част в бюджетната програма е било 47%, а тази година е 42%.
Икономистите очакват дефицитът да е до 1%, при положение, че ситуацията в страната е спокойна и ако бъдат наваксани някои разходи.
Те отбелязват като парадокс едновременното натрупване на фискални излишъци, което е съпроводено обаче с увеличение на държавния дълг.
Икономистите обясняват това с политически причини – например предстоящото плащане за изработените реактори за АЕЦ „Белене“, плащания към американските ТЕЦ и с очаквани разходи за въоръжение за армията.
Икономистите очакват да продължат благоприятните тенденции на пазара на труда и безработицата да остане в рамките на 8% през 2016 г., а средната работна заплата да е малко под 1000 лв.
Сериозни проблеми остават демографската криза, както и въпросът за производителността на труда.


Какво ще бъде времето в неделя?
Рекорд на „Капитан Андреево“: Над 5300 автомобила са влезли у нас за денонощие
Проф. Георги Вълчев: Българското училище няма да стане казарма,
42-ма ранени в катастрофи у нас за последното денонощие
В няколко варненски района има проблеми с водата
Тръмп рискува ответен удар от Китай с плана за задушаване на иранската икономика
Румъния предприема още мерки за защита на АЕЦ заради сушата по Дунав
Рей Далио: Купувайте злато и биткойн, задава се дългова криза в САЩ
Няма да е нужно много, за да се спука балонът на фондовия пазар в САЩ
Тръмп иска възобновяване на диалога с Ким Чен-ун. Какви са целите му?
Това е двигателят, който всички тунинг компании обожават
Електрическият камион на Tesla идва в Европа
Камери, телевизори и компютър: първото Renault Megane
Защо автомобилните брони вече не предпазват
BMW готви най-мощния спорт турър на планетата
Проблеми с украинските "Брадли": САЩ търсят трудно намиращи се части
Младите остаряват по-бързо, защо все по-често заболяват от рак?
Българка отказа алкохолна проба в Гърция след катастрофа, арестуваха я
Мирчев: Радев стана от масата, на която се решава европейската сигурност
Откриха мъртва издирваната 78-годишна Стояна Стефанова
преди 9 години При наличие на сегашната сгрешена парична системата ръстът на брутния вътрешен продукт стимулира развитие на потенциал за множество стопански кризи, т. е. колкото повече е брутния вътрешен продукт, толкова по-голям потенциал за множество стопански кризи се развива и болезнените злини за хората са повече.Практиката доказа как при условия на сегашната сгрешена парична система, с работата си за осигуряване на възможно най-много брутен вътрешен продукт, правителството с премиер г-н Бойко Борисов подсигури собствения си провал.За устойчив обществен просперитет е необходима подобрена парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар