Отстъпки и бонуси привличат притежателите на кредитни карти

Финансовата култура на българите, знанията и уменията им да си служат с кредитна карта се увеличават, но все още се наблюдават някои проблеми при избора на този банков продукт. Това са изводите от третото проучване на потребителските нагласи за употребата на кредитни карти в България, проведено сред 1083 потребители на икономическия портал „Моите пари“ през август.

„Все повече потребители ясно разбират смисъла на т.нар. „гратисен период” при кредитните карти и се възползват от него“, обясни анализаторът Иван Стойков. 

Гратисният период в повечето случаи варира само при покупки и 43% от анкетираните отговарят, че са запознати с този факт. Други 40% обаче са на мнение, че той е валиден при всички операции с кредитната карта. Процентът е голям и предполага, че немалка част от потребителите вероятно не са наясно дали тяхната карта предлага подобна преференциална възможност.

„Ако натрупаните към отчетна дата преходни задължения се погасят в гратисния период, не се начислява лихва върху извършените покупки и така се спестяват много сериозни разходи при използването на картата“, съветва експертът.

Той напомня, че разходите по картата, изчислени на база годишен процент на разходите (ГПР), почти винаги са много по-ниски при използването на картата само при покупки и това се дължи на гратисния период. Друго предимство са по-ниските лихвени нива и липсата на такси при покупка, в сравнение с условията за теглене в брой.

Над половината от притежателите на пластики са категорични, че се справят с кредитното си задължение по картата в рамките на гратисния период, показва проучването. Въпреки това остава висок делът на тези (19%), които внасят само задължителната минимална вноска и се надяват да погасят задължението си в някакъв следващ момент. За разлика от потребителските заеми, повечето кредитни карти нямат фиксирана месечна вноска.

„Увеличава се процентът на хората, които са добре ориентирани в предимствата на кредитната карта и какво предлагат отделните карти на българския пазар", очерта тенденцията Пенчо Савов, директор „Банкови карти“ в Банка ДСК.

Той посочи и конкретна цифра за приложението им в нашата страна в сравнение с други страни от ЕС на човек от населението – 0,12%, докато в Полша е 0,15%, а в Испания е – 0,97%. В България се извършват средно 2,53 транзакции с кредитна карта, докато в Полша са 8,26, а в Испания – 26.

Друг извод, до който е достигнал експертът, е, че в нашата страна сумите от пластиките се харчат за много големи покупки, а в Европа с картите се пазарува всеки ден.

„Все повече хора осъзнават предимствата на кредитната карта, защото с оборота й успяват да покрият разходите си по нея, категоричен е Савов. "Банките използват точкови системи, които се използват при плащане в определени магазини, имат партньорски отстъпки, които използват бонуса в момента. При добро използване на бонусите клиентите дори успяват да анулират таксите и дори да излязат на печалба.“

Проучването на „Моите пари“ показва, че 40% от притежателите на кредитна карта казват, че тяхната пластика им предоставя допълнителни бонуси, 65% от тях стриктно следят дали ги получават и в какъв размер. Остават обаче 19% от картодържателите, които не могат да се ориентират какво и колко получават.

Между 1 000 и 3 000 лева е най-често използваният лимит по кредитна карта, показва проучването на  „Моите пари”. Най-голям процент от потребителите харчат над 500 лева месечно през пластиката си.

„Употребата на кредитни карти става все по-популярно в онлайн среда, а не само в традиционните търговски обекти“, твърди финансовият експерт Иван Стайков.

По думите му на развитите пазари кредитната карта е по-популярна от потребителските заеми и макар и по-бавно и България би трябвало да последва тази тенденция.