За и против минимална работна заплата или минимални нива на заплащане в ЕС

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев идеята за въвеждането на минимална работна заплата (МРЗ) на ниво Европейски съюз е невъзможна и дори безумна.

"Бих искал да чуя аргументи за нея. Безработицата е на много по-ниско ниво, а средните доходи са по-високи в тези държави, в които липсва единна минимална работна заплата", коментира той в ефира на "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Като пример за дискусиите, които се водят в публичното пространство, той цитира Блогосферата на Investor.bg от 2014 г. с пример за въвеждане на минимална работна заплата в Пуерто Рико, което довежда до верижен фалит на компаниите и това връща държавата десет години назад.

По думите му в България съотношението на минимална към средна брутна работна заплата е над 50%, което поставя страната в нездравословна позиция.

"Производителността на труда в България е много по-ниска, отколкото е равнището на МРЗ, подчерта той. "Средното съотношение в Европа е 43%, в САЩ - 30%, а в Китай - под 30%".

“В страните с висока поляризация и диференциация на доходите, каквато е и България, експерти съветват минималната работна заплата да следва по-висок относителен дял спрямо средната”, коментира от своя страна Любен Томев от КНСБ.

Според него през следващите години МРЗ в България ще следва по-обвързан ход в посока нагоре спрямо средната работна заплата от порядъка на 45%-50%.

Томев поясни, че никой в ЕС не е  коментирал въвеждането на единна минимална ставка в Европа, а идеята е за съгласуване на механизми, с които да се определят общи принципи и правила при определяне на МРЗ.

Синдикалистът е на мнение, че съществуват „спорни моменти, тъй като балтийските страни - Швеция, Финландия, Дания, нямат нагласа да въвеждат МРЗ, защото там има силно развита социална система на партньорство и диалог при сключване на колективни трудови договори, които покриват почти всички икономически дейности“.

Като друг пример той посочи и „Италия, където също има много добре развита система на колективни договори, които гарантират минимални нива на заплащане“.

„Европа е различна и затова може би и призивът на Жан-Клод Юнкер е по-скоро да се гарантират минимални нива на заплащане в ЕС, които осигуряват достоен живот, посочи Томев. – Неговият призив е част от обсъждания в ЕС в момента Европейски стълб на социалните права. Минималната работна заплата е гаранция за осигуряване на минимален стандарт и ЕС се стреми именно към това. Посланията са различни, като някои искат въвеждане на МРЗ в еврозоната, което означава Европа на две скорости.“

Томев смята, че разговорите в Европа не са толкова за една минимална ставка за целия ЕС, а за въвеждане на нови политики за достойно минимално заплащане.

„Освен  шестте държави Швеция, Финландия, Дания, Кипър, Италия и Австрия, които са без МРЗ, има още четири, които не определят месечна минимална заплата – това са Германия, Ирландия и Обединеното кралство,  където се определя възнаграждение на час, а в Малта има седмична минимална заплата. В десет държави няма МРЗ, за разлика в останалите 18 европейски страни, включително и България", посочи Велев. "В тези държави има форма на договаряне на минимални доходи между социалните партньори и статистиката  показва, че безработицата е на по-ниско ниво и средните доходи са по-високи в сравнение с останалите държавите, където се определя МРЗ. Има корелация и в криза, и в икономически подем, безработицата в държавите, където няма МРЗ, е по-ниска“.

Томев обаче не се съгласи с позицията на председателя на АИКБ и заяви, че няма статистическа информация, която да потвърди тези  заключения.

Той коментира, че МРЗ създава нагласа u безработните да започнат работа, защото това за тях е стимул да повишат доходите си.

Вижте повече във видеото!