Глобалният корпоративен дълг ще нарасне до 75 трлн. долара до 2020 г.

Очаква се корпоративният дълг да нарасне сериозно през следващите няколко години заради евтините пари от глобалните централни банки, сочи доклад, публикуван в сряда, който предупреждава за потенциални негативи от новите заеми.

До 2020 г. корпоративният дълг ще нарасне до 75 трлн. долара от сегашните 51 трлн. долара, твърди S&P Global Ratings, цитирана от CNBC. При нормални условия това не би било голям проблем, стига качеството на кредитите да остане високо, лихвените проценти и инфлацията да се запазят ниски и да няма значителни икономически сътресения.

Алтернативата обаче е доста по-неприятна, в случай че тези условия липсват. В този вариант кредиторите може да се оттеглят от кредитните пазари, което да доведе до внезапно затягане на условията, а това да предизвика нова финансова паника.

„При най-лошия сценарий серия от големи негативни изненади предизвикват криза на доверието в цял свят“, казва S&P в доклада. „Тези непредвидени събития може бързо да дестабилизират пазара, карайки инвеститорите и кредиторите да излязат от по-рисковите позиции. Ако не се управлява правилно, това може да доведе до срив на ръста на кредитите както по време на глобалната финансова криза“.

Всъщност S&P смята, че корекцията на кредитните пазари е „неизбежна“. Единственият въпрос е в каква степен ще е тя.

Компанията се опасява, че инвеститорите са твърде склонни да търсят доходност, за да купуват корпоративен дълг в спекулативен клас. Това важи не само за САЩ, но и за Китай, който използва кредитирането, за да насърчи растежа, но сега се оказва на икономически кръстопът.

Въпреки кредитния бум централните банкери не искат да удрят спирачките. Лихвените проценти остават ниски в цял свят, генерирайки бум на корпоративния и държавния дълг. Държавни облигации за почти 12 трлн. долара в момента носят отрицателна доходност.

„Централните банки остават в плен на идеята, че растежът, генериран от кредитирането, е здравословен за глобалната икономика“, казва S&P. “Всъщност нашето проучване показва, че облекчаването на паричната политика засега е допринесло за повишаване на финансовия риск, като ръстът на корпоративните заеми за момента задминава този на глобалната икономика“.

Очаква се до 2020 г. дълговите потоци да нараснат с 62 трлн. долара – 38 трлн. долара в префинансиране и 24 трлн. долара в нов дълг, включително облигации, заеми и други форми. Тази прогноза е по-висока от миналогодишните очаквания на S&P за 57 трлн. долара за същия период.

Докато пазарът на дългове достига лимита си, компанията вярва, че най-вероятният сценарий е постепенно усвояване. Тази прогноза обаче среща рискове.

„Алтернативната възможност е най-лошият сценарий, състоящ се от няколко отрицателни икономически и политически шока (например от Brexit), които може да изнервят кредиторите, а това да ги накара да спрат да дават кредити на кредитополучателите с по-висок риск“, казва докладът. „Всъщност натрупването на кредити е генерирало два ключови риска за глобалното кредитиране. В непрозрачния и постоянно разширяващ се корпоративен сектор на Китай се натрупва дълг, както и в ливъридж финансирането на САЩ. Очакваме ключовите рискове в тези два кредитни бума да продължат“.

Има значителен риск и по отношение на качеството на кредитите.

Близо половината от компаниите извън финансовия сектор са определяни за „силно задлъжнели“ - най-негативната рискова категория, като до 5% от тази група имат отрицателна печалба или парични потоци. Вече има 100 обявени несъстоятелности по дългове през 2016 г., което е най-високото ниво от финансовата криза насам.

S&P се опасява, че инвеститорите, особено закупилите облигации с по-дълъг матуритет, за да получат по-висока доходност, са в риск.

„Благоприятните финансови условия, например прекомерното финансиране на дългове и ниските лихвени проценти, са повишили цените за финансовите активи, докато инвеститорите търсят доходност“, казва докладът. „Това създава условия за по-широка пазарна волатилност през следващите няколко години в резултат на по-ниска ликвидност на вторичния пазар с най-голяма експозиция на кредитните спредове за по-рисковите кредити и активите с по-дълъг матуритет“.

Очаква се Китай да допринесе за по-голямата част от ръста на кредитните потоци. Прогнозите са страната да добави 28 трлн. долара, или 45% от очаквания ръст на глобалното търсене на стойност 62 трлн. долара. САЩ ще добави 14 трлн. долара, или 22%, а Европа – 9 трлн. долара, или 15%.