ОИСР: Въглеродните емисии са твърде изгодно оценени за бизнеса

Изхвърлянето на парникови газове от въглероден диоксид (CO2) е твърде евтино, за да представлява достатъчно голям стимул за ефективна защита на климата, показват изводите от нов експертен доклад.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж е изследвала какви средства изискват 41 индустриализирани и развиващи се страни от икономическите корпорации, които произвеждат въглероден диоксид - било то чрез данъци или чрез продажбата на права за замърсяване, като търговията с емисии на ЕС.

Така се оказва, че в страните, които са отговорни за 80% от глобалните емисии на CO2 от потреблението на енергия, разходите за един тон вредни парникови газове възлизат средно на 14,40 евро. За да се покрият обаче реалните разходи за опазването на околната среда, дори при най-ниски оценки, са нужни 30 евро на тон, смята организацията.

Общо само за 10 на сто от емисиите се плащат по 30 евро или повече на тон, като повечето от тези емисии са от използването на енергия, свързана с автомобилния транспорт, казват от ОИСР. 

За 60 на сто от произведените газове замърсителят дори не е платил нищо, поясняват от организацията.

„Да се оценява въглеродният диоксид чрез данъци или търговия с емисии, е един от най-ефективните инструменти за намаляване на емисиите и за справяне с изменението на климата", заяви генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия.

Докладът показва, че дори умерено увеличение на цените би могло да има значително въздействие. Авторите се позовават на данни от 2012 г. и са анализирали най-големите производители на CO2 - САЩ, Китай и Индия. Докладът разглежда всички данъци, които се налагат на потреблението на енергия, при което се произвежда въглероден диоксид. В тях влиза и акцизът върху бензина, въпреки че той не се обосновава с промените в климата, а например с изграждане на пътища.

При емисиите от автомобилния транспорт се налагат най-високите цени за един тон CO2 – при повечето страни те са над границата от 30 евро. Така се оказва, че на данъците се пада най-голямата част от цените за емисиите CO2 – за разлика от търговията с въглеродни емисии, на която се падат едва 5,6%.