Турция на прага на нови избори

Премиерът на Турция Ахмет Давутоглу обяви, че ще върне мандата за съставяне на правителство на президента Реджеп Тайип Ердоган, след като се отказа от опитите да сформира коалиция и с Партията на националистическото движение, съобщава Ройтерс.

Очаква се до ноември в югоизточната ни съседка да се проведат предсрочни избори, след като на вота от 7 юни така и не се оформи нито парламентарно мнозинство, нито се сформира коалиционно правителство.

В понеделник се е провалил последният опит за преговори между консервативната Партия на справедливостта и развитието и националистите в Турция. Безплодни се оказаха и разговорите с Републиканската народна партия преди това. Затова сега мандат за сформиране на правителство ще бъде даден на втората политическа сила след Партията на справедливостта и развитието - Републиканската народна партия, но и за нея не се очаква да си осигури парламентарно мнозинство, за да управлява.

Предсрочните избори са вероятно по-желаният от Ердоган сценарий. Той продължава да се надява, че при провеждането на нов вот ще успее да си върне изгубеното мнозинство. Това ще му позволи да инициира и промени в Конституцията, с които да основе президентска република.

Останалите партии обаче не желаят временното правителство до провеждането на изборите да се контролира от турския президент.

Прокюрдската Народна демократична партия, която за първи път намери място в парламента на Турция, обяви, че би участвала в междинно правителство до провеждането на новите избори. Лидерът ѝ Селяхаттин Демирташ коментира, че ще се радва да се срещне и с лидера на Републиканската народна партия, тъй като се очаква на него да му бъде връчен мандат за съставяне на правителство.

Ердоган и в момента прекрачва границата на символичната си роля в управлението и дава тон на повечето държавни дела, посочва AFP. През миналата седмица той коментира, че след като е бил избран за президент на избори, а не е посочен от парламента, това означава, че в страната на практика е установена нова система, която се нуждае и от съответните конституционни промени.

Нови избори po време на ескалиращо насилие срещу кюрдите обаче може и да имат точно обратен ефект на този, който турският президент се надява да постигне.

На фона на политическите боричкания в Турция централната банка остави без промяна ключовата си лихва на ниво от 7,5% - ход, който се очакваше от анализаторите.

След като решението на институцията беше обявено, турската лира пропадна до ново дъно спрямо долара от 2,8850. Банката посочва в становището си, че бъдещите ѝ решения ще зависят от подобрението на перспективите пред инфлацията.

От средата на май турската лира е поевтиняла с около 12 на сто спрямо долара, посочва CNBC. Основната инфлация същевременно е с 2,5 процентни пункта над целта на централната банка от 5 на сто.

Според анализатори съобщението, което изпраща институцията на пазарите, е много тревожно. Натискът върху турската централна банка за намеса се засилва заради политическата несигурност и военните действия на страната срещу „Ислямска държава“ в Сирия и кюрдите.

И ако увеличаването на лихвите би подкрепило националната валута, централната банка на Турция е под натиска на правителството да намалява лихвените равнища, за да стимулира икономиката.