Брюксел ще предприеме нови мерки срещу вноса на евтина китайска стомана

Брюксел предприема нови мерки, за да преодолее съпротивата на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) да въведат по-високи мита за вноса на китайска стомана, съобщава Financial Times.

Очаква се днес еврокомисарят по търговските въпроси на ЕС Сесилия Малстрьом да предложи и конкретни законодателни мерки.

Опитът да се съживи дълго отлаганият план на ЕС за увеличаване на наказателните мита срещу дъмпинговата китайска стомана идва на фона на приближаващия краен срок Световната търговска организация (СТО) да реши дали да започне да третира Китай като пазарна икономика в търговски спорове. Това е и ключов въпрос за външната политика на Пекин, отбелязва изданието. 

Специална клауза в споразумението на Китай за членство в СТО позволява другите държави в организацията да третират страната като непазарна икономика. Тя обаче изтича през декември т.г.. Статутът на пазарна икономика ще улесни защитата на китайските компании при антидъмпингови спорове в рамките на Организацията. Според някои анализатори това ще има сериозни последици за ЕС и САЩ.

Този въпрос представлява сериозно предизвикателство за Малстрьом. Тя продължава да е затрупвана от оплаквания за нарастващия внос на стомана от Китай на ниски цени.

Същевременно обаче някои държави от ЕС се опасяват, че налагането на прекалено високи антидъмпингови мита ще е твърде протекционистко, пише FT.

През 2015 г. САЩ наложи антидъмпингова тарифа от 266% на някои продукти от стомана от Китай, припомня изданието. Същевременно митото на ЕС е 21%.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер също призовава за по-високи мита. Основните опасения обаче са свързани с това, че Пекин може да отвърне със затягане на регулаторните мерки срещу европейските компании в Китай.

На срещата им миналия месец лидерите на ЕС поеха ангажимент да вземат окончателно решение за антидъмпинговите мерки срещу вноса на евтина китайска стомана до края на годината. Проблемът е, че Великобритания, Швеция, Холандия, Дания и Финландия се противопоставят на такава промяна, макар и някои дипломати да вярват, че съпротивата на държавите може да бъде преодоляна.