Централните банки станаха основния фактор за растеж на борсите

Анализаторите виждат проблем в късогледството на пазарните играчи

16:36 | 21.07.17 г. 8

Веселина Василева

Създател

Деляна Петкова

Редактор

Снимка: Архив Ройтерс

Лихвени проценти, инфлация и акции – инвеститорите сега са фокусирани върху решенията на централните банки като единствен фактор за растеж на борсите. И проблемът не е в това, че връзката не е силна. Той е в късогледството на пазарните играчи, за които краткосрочните причини за покупки са в основата на дългосрочните решения за инвестиции.

Джейми Даймън, изпълнителният директор на JPMorgan, се възмути от тесния кръгозор на инвеститорите, за които отлагането на повишението на лихвите е добра новина. И които не обръщат внимание на липсата на адекватна икономическа политика или стимулиращ федерален бюджет в САЩ, както и на огромната задлъжнялост на публичния и частния сектор, пише в свой анализ Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг.

Централните банки са тези, които за две десетилетия успяха да наложат мантрата на дефлацията и инфлацията като най-голямото икономическо зло. Не е учудващо тогава, че инвеститорите се интересуват само от плановете на банкерите и реагираха веднага на посланията, които получиха през юли. Федералният резерв ще изтегля стимулите според икономическото възстановяване.

Това означава, че когато растежът се ускори и новите работни места се увеличават с бързи темпове, тогава ще има повишаване на лихвата. В противен случай само ще се намаляват активите на централната банка.

Такова послание дойде от Джанет Йелън, когато преди седмица председателят на Федералния резерв направи редовния си доклад пред законодателите в САЩ. Тя успя да увери инвеститорите, че щатската икономика се намира в златната си среда на развитие. И пазарите реагираха позитивно.

Какво следва от централните банки

Но да се върнем към промяната в монетарната политика. Първата стъпка е да се дефинират новите нормални равнища на лихвите, за да сме сигурни, че банките няма да прекрачат линията на финансови рестрикции. От Федералния резерв смятат, че това ниво е 3%, което трябваше да се стигне през 2019 г. при 25 б.п. покачване на всеки три-четири месеца.

Йелън даде знак, че този период на адаптация ще бъде по-дълъг. Може да се окаже също, че неутралната лихва е на по-ниско ниво, ако възстановяването спре. Във всеки случай предстои повишение на лихвите в САЩ и Европа.

Втората важна стъпка е намаляването на балансите на централните банки. Те трябва да продадат държавните ценни книжа и ипотечните облигации, които купиха през последното десетилетие. В случая с Федералния резерв става дума за близо 3 трилиона долара, като в тях включвам и обратните репо операции, пише още Цветослав Цачев.

Вероятно половината от тези активи ще трябва да бъдат продадени с темпове от по 30-50 милиарда долара месечно. Сега потенциалът на централната банка да помага на банковата система при криза е силно ограничен.

Двата паралелни процеса на отнемане на стимулите не трябва да се отразят на кредитирането и да спрат растежа на БВП. Затова Уолстрийт реагира позитивно, защото бавното нормализиране на лихвите ще продължи да налива ликвидност към пазарите на акции и облигации, независимо от високите им цени. Федералният резерв вероятно ще промени лихвата най-рано на 13 декември, тъй като процесите на дезинфлация са силни, а икономиката не отваря достатъчно нови работни места. През това време постепенно ще се намаляват активите. Банката ще повишава краткосрочните лихви при икономически растеж.

В период на слабост на растежа ще се продават само облигации, което ще повиши дългосрочните лихвени проценти (по корпоративни облигации, кредити и правителствен дълг). Тоест, би трябвало да се избегне ситуацията от последните шест месеца, когато краткосрочните лихви се повишиха, а дългосрочните намаляха. Това доведе до влошаване на печалбите на банките и те са принудени да ограничават кредитирането.

Комбинацията от слаб растеж, свиване на кредитния пазар и скъпите акции е изключително опасна за фондовия пазар. Тя има свойството да предизвиква бързи спадове на борсите, които централните банки не успяват да предвидят или преустановят. Инвеститорите също са изненадани от силни корекции, защото са считали, че икономиката и пазарът се намират в своята „златна среда“.

Последна актуализация:

05:40 | 14.09.22 г.

напиши коментар

Специални проекти виж още

Още от Европа виж още

07.08.2023

Защо възстановяването на корпоративните пътувания в Европа се изплъзна на авиокомпаниите?

Коментари

Добави коментар

michaelis12
преди 6 години

боли ни ххуя за растежжжжж на борсите кат ората немат кво да ядат, нема в кво да живеят, да получават малко пари, да няма здравеопазване, нема безплатно образование, стаат престъпници и се трепят сами, а що да се убиват сами след като може да убиват по някой банкер ей така в бързината ?!? ....

отговор

scott
преди 6 години

гоуем *** са тез, централните........ше припомним нещо старо: "количествените натрупваниа водът до качествени изменениа". Що го припомням това? Щот се промени. когат е писано, секи се е представял, че ако имаш гоуемо количество хора, то те ше поддържат качествено ПИРАМИДАТА НА ВЛАСТТА. Тоз, дет има 2 лева ше се стреми да ги направи 200, посуе с 200 лева ше направи 2000, ше трупа качества у себеси иза околните. Съгъ, к количествените се промени КАЧЕСТВОТО. И на парите и на хората. Има само 2 групи. ените свикнали с милиарди печелба ежедневна и другите - свикнали със задлъжнявяне, пак ежедневно. тез, длъжниците, не се стремът да прават повече пари чрез своите качества и стойнос, а само да зимат нови, неизплетими заеми. светнали са се у играта. рано или късно, систъммъ им ги опрощава, що да се пънът. крепът със своя консуматизъм ена все по-некачествена пирамида на властта. и ципата пред сгромолътъ е тънка вече колкото люспа на лук.

отговор

abdul
преди 6 години

напълно съгласен.

отговор

nikolait
преди 6 години

ето статия от *** 2013 - според мен авторът е за Нобел по икономика - "С началото на програмата за количествените улеснения в САЩ през 2008 г. много анализатори подчертаха, че ходът с увеличаването на паричното предлагане ще стимулира инфлацията в първата по сила икономика в света. Пет години по-късно обаче икономист постави под въпрос тази теза, застъпвайки коренно противоположното твърдение печатането на пари води до дефлация."Непродуктивните инвестиции в своята същност са безкрайно дефлационни. Това се случва, когато се инвестира в хартиени активи, задвижвани с ликвидност от количествени улеснения, която не е подкрепена от устойчив икономически растеж", заяви Мичала Маркусен, ръководител на икономическото звено на френския кредитор Societe Generale." с две думи води до икономическа стагнация по учебник.

отговор

abdul
преди 6 години

Всъщност "инфлацията" отдавна е под контрола на банкерите.Манипулирайки инфлацията могат спокойно да си печатат колкото пари си пожелаят.Единствената сила, която може евентуално да ги спре е ефективно намаляващото качество на живот, дори в "развитите" икономики. Намаляващо качество на храни, стоки, услуги и ментално здраве.

отговор

nikolait
преди 6 години

основен фактор са, защото печатат яко. Банкерите считат, че от обема на техните кредити зависят икономическите цикли(затова и Централните банки изливат млрд). Няма нищо по-здравословно от умерена инфлация с последваща индексация на заплатите(на ниските и средните). Една инфлация от 7-8% годишно ще направи чудеса с частното потребление(разбира се, за сметка на спестяванията в банките).

отговор