Германските компании търсят все повече възможности за инвестиции отвъд Океана

Най-големият химически концерн в света – германският BASF, преполови процеса по модернизацията на основното си производствено звено, намиращо се в близост до река Рейн в Лудвигсхафен, пише Financial Times.

Главният изпълнителен директор Кърт Бок обаче казва, че относителният дял на Германия в общите инвестиции на BASF ще намалява отчасти заради сравнително слабите очаквания за растежа в Европа, но и поради причината, че условията за инвестиции са по-привлекателни другаде.

Подобен отлив на инвестиции буди загриженост у германските производители относно дългосрочните перспективи пред страната и то в момент, в който Берлин е изправен пред нова рецесия на фона на по-дълбокото икономическо забавяне в еврозоната.

BASF възнамерява да инвестира повече от 1 млрд. евро в нов завод в САЩ. По този начин германският концерн ще се опита да извлече повече ползи от шистовата революция, заради която цената на природния газ е по-ниска в САЩ, отколкото в Германия.

„Северна Америка сега е по-доходоносна от Германия. Ако преди 10 години ми бяхте казали, че това ще се случи, аз бих ви отговорил, че това никога няма да се случи“, коментира Бок. „Това ви подсказва, че в Европа сме под огромен натиск да подобрим производителността си.“

Миналата седмица канцлерът Ангела Меркел призова за подобрение на германския инвестиционен климат, след като през август износът и активността в индустриалния сектор отбелязаха най-ниските си стойности от 2009 г. насам. Но до този момент нейното коалиционно правителство се придържа към обещанието да балансира бюджета през 2015 г., с което подсказва, че не се очаква голям ръст на публичните разходи.

Вместо това финансовият план ще бъде фокусиран върху мерки, които да стимулират частните инвестиции. Това би било предизвикателство, тъй като компаниите се опитват да открият причини, за да инвестират у дома.

Делът на бруто образувания основен капитал (инвестициите на компаниите – бел. ред.) към брутния вътрешен продукт (БВП) е само 17% - доста под средните 21% за индустриализираните държави. Това идва редом до по-дългосрочния проблем за Германия - застаряващото население трябва да повиши своята производителност или ще бъде изправено пред спад в стандарта на живот, тъй като заради пенсиониращите се от ерата на бейби-бума работната сила се свива.

Като дял от БВП корпоративните инвестиции в машини и оборудване намаляват от 2011 г. насам и остават под предкризисния връх. Надеждите за възстановяване тази година бяха попарени от геополитическите катаклизми и няколкото политически размествания на местно ниво, които притесниха бизнеса. Измежду тях попадат въвеждането на минимална работна заплата и повишаването на пенсиите за по-възрастните майки и работещите с дълъг трудов стаж.

Германските комунални дружества, които традиционно са големи инвеститори, са притиснати от конкуренцията на субсидираните възобновяеми енергийни източници, и съкратиха разходи, за да реагират.

Очакванията на второто по размер на пазарната капитализация комунално дружество в Германия RWE са, че до 2016 г. ще намалява разходите с до около 2 млрд. евро годишно от реализираните 4,5 млрд. евро през 2013 г. Най-голямото комунално дружество по пазарна капитализация Eon също понижава инвестициите у дома и се фокусира върху проекти в чужбина – Бразилия и Турция, например.

На фона на високите печалби и рекордно ниските разходи за финансиране германските компании тръгнаха на лов за придобивания на трансатлантически технологии след период на относителен застой.

Например, Siemens се съгласи да плати 7,6 млрд. долара на Dresser-Rand, за да остави по-силен отпечатък върху оборудването за американската газова и петролна индустрия. SAP ще похарчи 8,3 млрд. долара за Concur, американската софтуерна група за туристически разходи. ZF Friedrichshafen се съгласи да придобие доставчика на автомобилни части TRW за 11,7 млрд. долара, а германската полупроводникова група Infineon планира да закупи International Rectifier за 3 млрд. долара.

Освен това германските компании инвестираха в нов производствен капацитет отвъд Океана, за да отговорят на по-добрите очаквания за растежа на икономиките на САЩ и Китай.

Но въпреки че германските преки чуждестранни инвестиции растат през миналото десетилетие, те възлизат на под 2% от БВП и сами по себе си не могат да обяснят местното нежелание за инвестиции. Депозитите, които германските компании имат в местни банки, почти се удвоиха за десетилетие до януари 2014 г. до 418 млрд. евро, сочат данни на Европейската централна банка. Компаниите не реализират спестяванията си поради липсващи възможности и мрачната перспектива пред растежа в Европа.