Може ли новият бум в Ирландия да свърши зле?

Ирландската икономика отново отчита ръст. Брутният вътрешен продукт е със 7% нагоре спрямо миналата година – забележителен скок, който неизбежно събужда в съзнанието спомени за бума преди срива от 2008-2010 г. Дали историята ще се повтори, се пита BloombergView.

Вероятно не. Ирландия пострада много, но не и унищожително по време на краха, така че икономиката има накъде да компенсира. Това разширяване има и по-здрави основи отколкото предишното. Въпреки това самодоволството би било грешка, а триумфализмът – още по-голяма. Лозунгът на правителството би трябвало да бъде – сигурност на първо място.

Безработицата се понижи до 8,9% през ноември, след като през 2012 г. достигна до 15%. Новите работни места не са толкова концентрирани, колкото преди, в и около податливата на балони строителна индустрия. Заетостта нараства в 11 от 14 сектора в икономиката.

Банките в страната също изглеждат по-добре, макар че индустрията все още е необосновано концентрирана. Както и на други места, банковата криза на Ирландия съчета високорисково кредитиране и неуспех на регулациите. Банките не задаваха много въпроси, докато почти утроиха заемите си през шестте години след 2002 г. Цените на жилищата и търговските имоти се изстреляха нагоре, а строителството процъфтяваше. Последвалият колапс беше наистина драматичен.

С огромна цена за данъкоплатците, но системата все пак бе поправена. Властите възстановиха платежоспособността, създадоха агенция за лоши активи, изритаха лошия мениджмънт и ликвидираха банки, които нямаше как да бъдат спасени. Нужни бяха няколко кръга от рекапитализация на стойност от около 40% от БВП.

И все пак работата само отчасти е приключена. Просрочията по дългосрочните ипотеки остават сред най-високите в Европа. Този непогасен дълг натежава върху потреблението.

Правителството се опитва да насърчи повече кредитиране на малки и средни компании, но провалът при преструктурирането на лошите заеми затруднява това усилие.

Разширяването е повишило данъчните приходи и подобрило фискалната позиция на правителството, но то продължава да отчита бюджетен дефицит след корекции заради последиците на икономическия цикъл. Предвид парламентарните избори следващата година правителството се поддава на изкушението като добавя към бюджета съкращаване на данъците и по-високи разходи за здравни и други. Би било по-добре обаче да се ускори напредъка при намаляването на държавния дълг. Той достигна над 120% от БВП през 2013 г. и макар сега да е под 100%, все още е твърде висок.

Публичните разходи също се нуждаят от внимание. Инвестициите в транспорта, енергетика и широколентова инфраструктура – съществено важна за устойчив растеж, са твърде ниски. Трябва да бъдат намерени спестявания от други места в бюджета, за да се инвестира повече.

Най-голямото предизвикателство на Ирландия остава. Липсва ѝ независима парична политика, а лихвените проценти по еврото са твърди ниски за икономически ръст от 7% или дори за по-скромния от 4%, предвиждан за 2016 г. Това поставя тежко бреме върху т.нар. макропруденциална политика. Правителството признава тази нужда. Банките трябва да поддържат антицикличен капиталов буфер и да се съобразяват със задължителните съотношения между заемите и стойността. Всеки признак за финансово прегряване ще изиска тези мерки да бъдат съответно затегнати.

Ирландия е положила много усилия, за да си заслужи това възстановяване. Евтината енергия и обезцененото евро също помогнаха, но тези фактори може да не продължат твърде дълго. Ирландия трябва да помни основния урок от катастрофата: бумовете могат да се превърнат в спукани балони твърде внезапно, а последиците да са страховити. Стабилният скептицизъм и внимателната фискална политика са най-безопасният път към устойчив растеж.