Объркващият нов "консерватизъм" на Тереза Мей

Човек би си помислил, че управлението на процеса по британското излизане от Европейския съюз (ЕС) би поддържало Тереза Мей достатъчно ангажирана. Явно обаче министър-председателят иска да създаде и изцяло нов вид консерватизъм – такъв, който работи не само за британския елит, но и, както тя казва, за цялата нация, коментира редакторският екип на BloombergView.

Дали идеите ѝ са последователни няма да стане ясно докато правителството не започне да представя новите политики, но ситуацията заслужава да бъде следена. Някои от идеите, които предлага, изглеждат обещаващи. Други обаче никак не са такива.

Великобритания след Brexit, казва Мей, трябва да се стреми към свободна търговия на стоки и услуги. Но страната се нуждае и от „нова индустриална стратегия“, която ще идентифицира секторите на икономиката за „насърчаване, развитие и подкрепа“. Тя казва, че справедливостта изисква, освен всичко друго, потребителите и работниците да имат представители в бордовете на компаниите. Тя изисква и работните места, които могат да бъдат взети от британски работници, да не бъдат давани на чужденци.

Меко казано обаче тези перспективи носят напрежение. В основата на случая със свободната търговия на стоки и услуги става въпрос за конкуренция и свободна инициатива – традиционната платформа на торите. Търговията е добра, защото създава конкуренция на по-широка скала. Конкуренцията е добра, защото изтласква неефективността и води до растеж на производителността по по-ефективен начин отколкото правителствата могат да предложат. В случая със свободната търговия става въпрос за вариант на ограничено правителство.

Мей призовава за свободна търговия заедно с нови задължения за компаниите, които излизат извън правенето на пари за акционерите си. На някои места тази програма може да доведе до по-умни политики, но е важно да подложим този популизъм на проверка, защото той лесно може да нанесе повече вреди отколкото ползи.

Има смисъл да се подкрепят стратегически сектори, ако това означава, например, премахването на ненужни регулаторни препятствия, осигуряването на по-добра инфраструктура и подобряването на образованието и обучението. Ако това означава субсидии, насочени към определени индустрии, или още по-лошо – защита от чуждестранната конкуренция, резултатите вероятно ще разочароват.

Включването на представители на потребителите и работниците в бордовете на компаниите е объркваща идея. Потребителите винаги имат силата да не купуват даден продукт или услуга, което не е незначително в свободна пазарна икономика. А макар че представителите на работниците имат успех в Германия, заради традициите ѝ на консенсусни отношения при управлението на труда, традицията в Обединеното кралство е обратната. Във всеки случай човек би се зачудил какво точно би трябвало да правят тези представители на работниците?

Акцентът върху наемането на местна работна ръка отново може да има и положителни, и отрицателни последици. По-доброто обучение ще помогне да се преодолее недостига на умения и да се повиши местното заплащане. Но наказването на компании за наемането на (легални) имигранти, докато все още има подобен недостиг, е както нечестно, така и неразумно.

Мей с право признава общественото разочарование от политическия и икономически елит, който според нея намира техния патриотизъм за „безвкусен“, опасенията им около имиграцията за „ограничени“, а вотът им за излизане от ЕС за „просто объркващ“. За да постигне успех от Brexit обаче, Обединеното кралство ще трябва да приеме чужди инвеститори и квалифицирани имигранти и да позволи на компаниите да се фокусират върху бизнеса.

Мей казва, че иска глобална, гледаща навън Великобритания, но всъщност си противоречи. Би било мъдро от нейна страна да се тревожи по-малко за преоткриването на консерватизма и повече за превръщането на Великобритания в достатъчно конкурентна страна, за да процъфти в новите, трудни обстоятелства.