Особеният случай на Гърция

Има известна ирония в това, че гръцкият премиер Алексис Ципрас открива инфраструктурни проекти и приветства сделки със същия плам, с който като опозиционен лидер ги отхвърляше. Това пише в коментар гръцкото издание "Катимерини", посочвайки като пример магистрали, приватизацията на 14 регионални летища, сделката за концесията на пристанището в Пирея и т.н.

За чужденците е нужно малко време, за да разберат особения случай на Гърция. Тук, а всъщност не само в Гърция, но и в тази част на света, политиците не винаги правят това, което говорят, а гласоподавателите не винаги очакват да видят това, за което гласуват.

Първо чужденците малко се объркват от този парадокс, но след това го приемат и дори го използват, посочва още гръцкото издание.

Така те не се интересуват коя партия е на власт, а искат просто работата да бъде свършена. Вероятно отстрани е забавно да се проследи как едно правителство подписва споразуменията, а следващото обещава да ги промени из основи. Но в очите на институциите това вече е просто част от "особения случай на Гърция".

В публикацията се разглежда и самото управление на Алексис Ципрас и крайнолявата СИРИЗА. Всъщност именно това правителство успя да проведе над 200 реформи, по думите на комисаря по финансовите въпроси на ЕС Пиер Московиси, при това без сериозни протести. Промените в социалната система например засегнаха голяма част от хората в страната, но предизвикаха слаби възражения. Нямаше ги мащабните протести от годините в началото на кризата.

Критиките срещу променената политика на СИРИЗА пък и не привличат избиратели и доказателство за това са отцепниците от партията, които не успяха да влязат в парламента при последните парламентарни избори, провели се през септември 2015 г.

Интересното сега е какво ще се случи, когато Алексис Ципрас се раздели с властта. Това изглежда неизбежно на фона на проучванията на общественото мнение, макар и следващите редовни избори да са насрочени през 2019 г.

В Гърция са малко хората, които смятат, че извън властта Ципрас ще се превърне в класически социалдемократ.

Ако обаче той отново успее да стане опозиционния лидер, който беше, да поведе стачки, блокади и мащабни протести и хората отново го последват - тогава Гърция наистина ще докаже, че е един много особен случай, завършва "Катимерини".