Широката ножица на разпределението на доходите в ЕС

Разликата между доходите в ЕС варира сериозно не само между отделните страни, но и вътре във всяка една от тях, показва статистиката на Евростат. Данните показват, че средно в ЕС 20-те процента от населението с най-високи доходи получават 5,2 пъти повече от 20-те процента с най-ниски доходи.

Неравенството в доходите трябва да бъде внимателно анализирано в опитите за намаляване на бедността, защото разпределението на ресурсите може да има значителен ефект върху задълбочаване на проблема, пише Евростат.

Данните на статистическата служба показват, че към края на 2015 година 20-те процента от българите с най-високи доходи получават 7 пъти повече от 20-те процента с най-ниски доходи. Лидер е Румъния, където разликата е 8,3 пъти. Двете държави са най-бедните членове на ЕС.

От статистиката е видно, че страните с най-голяма ножица на приходите са всъщност южните държави и повечето от новите членове, тоест приетите след 2000 година. Държавите с най-малки разлики все пак са Чехия и Словакия, където хората с най-високи доходи получават около 3,5 пъти повече от тези с най-ниски.

Неравномерното разпределение на доходите е особено видимо сред различните групи в обществото. Отражението е сериозно при възрастните хора (над 65 години). Анализите на причините може да помогне на пенсионната система например да работи за намаляването на бедността в тази възрастова група.

По данни на Евростат през 2015 година заплашени от бедност в ЕС са 24,8% от населението. Рискът е по-висок в Румъния (38,2%), Испания (33,8%), както и Гърция, България, Италия, Португалия, Словакия, Хърватия, Литва и Латвия.