Турция и плановете на ЕС за газова диверсификация

Неуспешният опит за преврат в Турция няма как да не се отрази на икономическата стабилност в страната, а и на инвеститорското доверие. Вероятно е въпрос на време чуждите инвеститори да започнат да преосмислят присъствието си в Турция.

Страната е изцяло зависима от вноса на някои ресурси, сред които е природният газ. Турция обаче е и една от основните надежди по отношение на европейските планове за диверсификация в газовата сфера.

През територията на Турция трябва да премине Трансанадолският газопровод (TANAP), който е ключовата част на Южния газов коридор. Именно през това трасе ще премине газът от Каспийския регион по пътя си към Европа.

В момента Турция получава газ от няколко източника: от Русия - през трасето през Украйна, Румъния и България, както и чрез „Син поток“ по дъното на „Черно море“, от Азербайджан – чрез Южнокавказкия газопровод („Баку – Тбилиси – Ерзурум“) и от Иран. Доставките от последните два източника често стават обект на атаки от страна на различни групировки, включително и от РКК, която се бори за защита на правата на кюрдите.

За газопроводите обаче важи правилото на парите – обичат тишината. А енергийната инфраструктура все по-често става цел на различни групировки и според анализатори именно тя ще е следващата мишена на терористите.

Засега обаче TANAP е прекалено перспективен газопровод, а и работата по него напредна значително през последните месеци. Още повече, че интерес от него има не само ЕС, но и самата Турция. Първоначалният капацитет на тръбата е 16 млрд. куб. метра природен газ годишно, от които 6 млрд. куб. метра ще бъдат предназначени директно за турските потребители.

По този начин страната ще увеличи източниците на суровината, защото, макар и с различни маршрути, основният доставчик на Турция сега е „Газпром“. Освен това и от години вече Москва декларира, че от 2020 година доставките за Европа през Украйна ще бъдат прекратени. 

Пследните събития всъщност могат да се окажат и катализатор за „Турски поток“ - израз не само на желанието на управляващите в Турция да си гарантират енергийните доставки, в случай че Русия изпълни заканата си, а и на затоплящите се руско-турски отношения.

Показателно в това отношение е изказването на премиера на Турция броени часове преди опита за преврат в петък, цитирано от руски медии. Бинали Йълдъръм коментира пред журналисти, че е от ключово значение Турция и Русия да възстановят работата по „Турски поток“ и АЕЦ „Аккую“, замразена със свалянето на руския боен самолет от турските ВВС в края на ноември 2015 година.

Сега, след неуспешния опит на военните да превземат властта, президентът Реджеп Ердоган изглежда по-силен от всякога. Русия пък не е безразлична към реализацията на енергийните проекти, след като Гърция обърна гръб на плановете за "Посейдон".

С проекти като "Турски поток" и TANAP Анкара не само си осигурява суровина за икономиката си, а и в пълна степен ще може да осъществи плановете да стане важен фактор на енергийната карта в региона и да се превърне в газов хъб за Балканите. По този начин Турция със сигурност ще изтласка България, а донякъде и Гърция.

Атина обаче остава важна част от трасето към Европа, а и ще има на разположение възможността да използва перспективните находища в Средиземно море и да развие терминали за втечнен газ.

За България перспективите ще идват само по отклонението от Южния газов коридор.