Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) не е открила нарушение на конкурентната среда на българския фармацевтичен пазар. Това показва секторният анализ на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), извършен от Комисията. Анализът обхваща периода 2010 - юни 2015 г.
Антимонополният орган констатира проблема с наличието на хоризонтална и вертикална интеграция на фармацевтичния пазар, но посочва, че конкурентната среда е нормална. Като доказателство се изтъква, че в изследвания период се наблюдава осезаема динамика на изменение на пазарните дялове на повечето вериги аптеки, както и появата на нови вериги на пазара, които бързо успяват да увеличат своя пазарен дял.
КЗК подробно е изследвала аптечния пазар и броя на аптеките в рамките на веригите, отчитайки, че техният брой е нараснал двойно - от 330 на 702. Така на практика “дългите вериги” съставляват около 20% от всички 3794 аптеки в страната.
Повечето от тези структури имат договори с НЗОК, а пазарният им дял от продажбите на реимбурсирани лекарства се увеличава от 48% през 2011 г. до 54% през 2015 г. Въпреки по-големият брой на независимите аптеки, “дългите вериги” имат по-значим дял от продажбите. От анализа на Комисията е видно, че двете най-големи вериги аптеки общо притежават между 41% и 45% от дела на продажбите на лекарства, платени от НЗОК, за периода.
В анализа подробно е описана и вертикална интеграция на аптеките с други структири – дистрибутори и производители. КЗК обаче не отчита хоризонталната и вертикалната интеграция като нарушаващи конкуренцията на този пазар. Явлението не трябва да поставя в неравнопоставена позиция останалите аптеки и дистрибуторите да отказват да работят с тях, пише в анализа.
КЗК отчита и друго явление на българския фарма пазар – нарастването на дела на паралелната търговия. Комисията обаче не го определя като нарушаващо конкуренцията. За разглеждания период паралелният износ на лекарствени продукти става атрактивен за все повече дружества, а обемът на изнесените от тях медикаменти се увеличава чувствително в периода след 2012 г. , пише в анализа.
Практическата липса на контролни механизми върху паралелния износ на лекарствени продукти и наблюдаваното в периода след 2012 г. значително увеличаване на износа на реимбурсирани лекарства за страните от ЕС крие сериозни рискове за липса на медикаменти в т.ч и животоспасяващи за потребителите на българския пазар, посочват от Комисията.
Въпреки че КЗК не открива нарушения на конкуренцията, отправя препоръки за подбряване на средата.
Сред тях са преразглеждане на ДДС ставката от 20 на сто за лекарствата и формирането на надценките, осигуряване на равен достъп до медикаменти в цялата страна и прекратяване на всички незаконни практики за паралелна търговия.
КЗК отправя и сериозна препоръка за реформиране на основния ценообразуващ механизъм в България, а именонно - международно (външно) референтно ценообразуване, тъй като не осигурява достатъчна гаранция за постигане на оптимално съотношение „цена-качество“.
Необходимо е да се предвидят процедурни и управленски механизми относно системата за ценообразуване и реимбурсиране, които да гарантират, че включването на нови лекарства в Позитивния лекарствен списък се основава на оценка на ефективността на разходите, въздействието върху бюджета и конкретно разглеждане на необходимите условия за икономически целесъобразно предписване.
Моделът на референтно ценообразуване води до постоянно намаляване на цените на медикаментите от позитивната листа, но за сметка на това принуждава редица производители да изтеглят продуктите си от пазара в България, а търговците на едро нямат стимул за предоставяне на достатъчни количества медикаменти за българския пазар, за сметка на стремежа им да ги реекспортират, обясняват от КЗК.
КЗК посочва за необходимо въвеждането на изисквания относно гаранции за доставките за националния пазар с цел недопускане на дефицити на лекарства в следствие на паралелен износ.
Препоръчва се и преразглеждане на изискването един собственик да има само четири аптеки, защото то не работи според Комисията.


Цените на горивата у нас започнаха да падат
ГЕРБ: Интересно защо замразяването на "Боташ" съвпада с провеждането на местните избори
Бронз, мрамор и въглен: Неджми Мурат открива изложба във Варна
Нова вълна от бобмбени заплахи във Варна
Варна отбеляза 135 години от рождението на контраадмирал Иван Вариклечков
Ново изследване оспорва мита, че по-ниската раждаемост забавя икономиката
Китайските компании заменят Nvidia с местни доставчици на AI чипове
$2 трлн в надпреварата за преднина на бойното поле
Aramco се опитва да си върне клиентите от Азия
Рюте: Да накараме парите да заработят
McLaren сбъдна мечтата на своя създател
Какво се поврежда най-често в колата при летните пътувания
Парадокс - ЕС унищожи евтините коли, а сега иска да ги върне
Камион почиства пътища в Китай с 80 км/ч
Следващото Bentley ще бъде само на ток и ще се казва Torcal
Петър Витанов: Замразяването на "Боташ" е сериозен икономически пробив за България
Костадинов: Разменил ли е Радев АМ "Черно море" за "Боташ"?
Намериха жената, взривила Вадим Ермолаев, застреляна и заровена край Киев
Около 4 млн. евро на месец ще е допълнителният приход от скока на винетките
Марк Рюте: НАТО ще купи 12 самолета Airbus модел А400
преди 9 години Щом при горивата ТИЯ рекоха, че няма картел, ами значи, че никъде другаде няма картел. В Страната на окончателно победилата Мафия, законен наследник на партийната номенклатура от близкото минало. отговор Сигнализирай за неуместен коментар