Климент Петров: Търговските вериги все повече ще искат сертификати от фермерите

Д-р Климент Петров, директор на „БУЛГАП" ЕООД, е водещ международен експерт и лектор по стандарта за добри земеделски практики GLOBALG.A.P. Той е един от лекторите на предстоящия дебат на Клуб Инвестор на тема „Конкурентно ли е българското земеделие?“, който ще се проведе на 15 март 2016 г. в Гранд Хотел София.

- Г-н Петров, производителите на селскостопански продукти в Европейския съюз все още нямат достъп до руския пазар, а отскоро и производителите в Турция. Как това се отразява в България?

- Пазарът в Русия е много специфичен, това е огромна държава с огромни потребности от плодове и зеленчуци. Много хора искат да работят с Русия, но не смеят, защото поради състоянието на правната система, както и при нас, при проблеми с плащанията е трудно човек да си върне парите.

От друга страна, руският пазар не е толкова претенциозен като гаранция за безопасност. А по отношение на гаранцията за качество в Русия можеш да продадеш неща, които другаде не можеш – например мандарини с по-големи размери, отколкото се предлага на европейския потребител.

Влиянието на ембаргото върху европейския пазар обаче е огромно, това са милиарди загуби. Тук трябва европейските политици да кажат защо това се случва. В крайна сметка, санкциите срещу Русия не водят до нищо добро. Тя винаги е била дългогодишен традиционен партньор на европейските производители не само на плодове и зеленчуци, а и на млечни продукти.

Ситуацията дава възможност за развитие на производителите в бившите съветски републики като Узбекистан, Казахстан и Азербайджан. Турция също се възползваше от ситуацията, но след свалянето на руския военен самолет това приключи.

Общо взето, санкциите имат голямо значение. От друга страна, в Русия се правят огромни инвестиции за развитие на собствено производство. За разлика от нас, руснаците не се опитват да унищожат всичко от миналото и имат запазени традиции в растениевъдството, добри агрономи и семейни познания в тази област.

- След като се влошиха отношенията между Москва и Анкара, можем ли да очакваме допълнителни количества произведени в Турция зеленчуци и плодове на българския пазар?

- Не бих казал. Турция е сегментиран производител – може да произведе продукти с ниско, средно и много високо качество. Турското правителство насърчава експорта за Европа, така че страната осигурява на европейския пазар изключително качествени стоки.

Въпросът е какво от тях влиза в България. Според мен нищо. Това, което може да се продаде в Германия, никога няма да дойде в България, защото германският пазар ще плати цена, която българският няма да плати.

Ние изнасяме краставици за Гърция и ЕС и в същото време внасяме оттам. В България се произвеждат и много качествени праскови. Чувам, че имат добър прием в Европа, което е чудесно.

Нека България да търгува с Европа, включително и Великобритания, където цените са най-високи, но и потребителите – най-капризни. Въпросът е какво остава при нас. Защото ако българските праскови и краставици отиват на европейския пазар, това е чудесно за производителите, които са инвестирали. Ние обаче ядем боклук, който някой e произвел, а друг внесъл на принципа на най-добрата цена.

- След блокадата на българо-гръцката граница възникнаха съмнения, че камионите, които са чакали с дни,  за да преминат, ще внесат гнили плодове и зеленчуци. Как потребителите могат да са сигурни, че не купуват развалени продукти?

- Това не е проблем, защото камионите са с контролирана температура. Проблемът тук е друг, с редовността на доставките.

- В свое интервю казвате, че търговските вериги могат да наложат стандартите като условие към доставчиците. Какви стандарти изискват веригите с магазини в България от производителите на храни?

Има разлика между стандартите за преработени хранителни продукти и тези, които са за производството на първични селскостопански продукти.

Преработвателите в голямата си част са сертифицирани. Включително със средства от предприсъединителните еврофондове се изградиха млеко- и месопреработвателни предприятия, които отговарят на най-високите европейски изисквания. Проблемът беше в суровините, например имахме дерогации за микробиологичните числа в млякото, но това свърши.

Ще дам за пример „Метро“, които още 2007 г. година започнаха да говорят за стандарти за безопасност на храните за собствените им марки. Предполагам, че голяма част от доставчиците им са сертифицирани по IFS, BRC или друг стандарт.

За другите вериги не мога да кажа дали изискват сертификати, но така или иначе, доставчиците са едни и същи и са въвели тези стандарти.

Важно е да уточня, че стандартите да преработените продукти се отнасят само за собствените марки на търговската верига. Ако имам собствен бранд, мога да го произвеждам по собствени спецификации да го предлагам на пазара.

От друга страна, ако съм доставчик на търговска верига и правя нейна собствена марка, а потребителят я асоциира със съответните магазини, тогава търговците налагат много по-строги мерки и изискват стандартите IFS, BRC или FSC, за да гарантират безопасност на продуктите.

- Стандартите изискват ли се в момента от производителите на плодове и зеленчуци?

- Изискват се, но ако една търговска верига каже: от утре всички трябва да имат този стандарт, тя рискува да остане без доставчици. Трябва да се помисли първо кое е възможно да бъде изпълнено и кое не е реалистично.

BILLA например разработи за своите доставчици стандарта BGLocalGap – това означава, че производителите с този сертификат са изпълнили голяма част от изискванията за най-разпространения международен стандарт GLOBALG.A.P.

„Метро“ първи поискаха след сертифицирането на преработватели това да се разпростре и към сектор „Свежи плодове и зеленчуци“.

Сигурен съм, че голяма част от вносните зеленчуци и плодове идват в супермаркетите сертифицирани, например ако идват от Испания и Холандия. Въпросът е какво става с най-евтините плодове и зеленчуци, които идват от Турция и Гърция.