Климент Петров: Търговските вериги все повече ще искат сертификати от фермерите

- Какво гарантира стандартът GLOBALG.A.P.?

- Той гарантира безопасност на продукцията. В последната му версия изискванията за хигиена са сериозно застъпени и с по-висок приоритет.

Например, има много изисквания по отношение на хигиената на работниците, в зависимост от анализ на риска, защото има голяма разлика в отглеждането на картофи, които се ядат след топлинна преработка или десертното грозде и ябълки.

След това идва разработването на подходящи процедури за съответното производство. Няма смисъл да се въвеждат драконовски мерки, подходящи за едно месопреработвателно предприятие, които обаче не са съвместими с полското производство.

Оттам нататък идва обучението на персонала и контролът за това дали действително изпълнява изискванията, защото тук е слабото място.

Има например правила за почистване на тракторите, оборудването и средствата, които се използват за бране. Следи се за избягване на рисковете от замърсена вода.

От друга страна, този стандарт акцентира върху безопасната работа на работниците. На обученията, които водя, показвам лоши практики - хора, които са се покатерили върху трактори или опасни стълби и всеки момент може да паднат, или са с неподходящо облекло за полска работа – например боси.

Поставя се фокус върху рационалното използване на водните ресурси и не на последно място – устойчивото земеделие. Да се мисли кога се тори и защо, за да се избегне безразборното използване на препарати.

Стандартът изисква да се следи дали действително има нужда от съответния пестицид и това намалява използваните количества. Така се избягва развитието на резистентност на вредителите към даден пестицид, какъвто риск има например с използването на антибиотици при хората.

- В България има ли сертифицирани по този стандарт производители?

- Има и са до 50. До 2007 г. в България имаше само един сертифициран производител – „Гимел“. С еврочленството фирмите, които искаха да експортират в Европа, започнаха да мислят за този стандарт.

Отначало се сертифицираха големи производители, а сега и по-скромни – например със 100 дка земя или 30 – 40 дка оранжерии.

Търговските вериги все повече говорят за това и искат сертификати – „Метро“, BILLA и „Кауфланд“ вървят в тази посока.

- Очаквате ли да се увеличи броят на фермерите, които биха искали да се сертифицират по този стандарт?

- В света има около 150 000 производители сертифицирани по GLOBALG.A.P. От тях 90 хиляди са в Европа. От тези 90 хил. една трета са в Испания, която е огромен производител. Около 10 хил. са в Холандия, 20 хил. в Италия и над 10 хил. в Гърция. А в България – общо 50.

Турция пък е огромен производител и има собствен национален стандарт за добри земеделски практики, който се казва ETU. Никой не го признава навън, но там е добре приет. 3000 производители са сертифицирани и по GLOBALG.A.P., това са експортно ориентирани към европейския пазар фирми.

Виждате къде сме ние. Надявам се, че броят на българските производители с подобен сертификат ще расте в следващите години. Изпълнението на добри практики отваря врата към европейския пазар.

Ако се внедрят добри практики, ще пазим природата на нашата държава, ще има качествен продукт, който се надявам да не бъде само изнасян, а да можем да го намираме и в нашите супермаркети.

- Доколко голям трябва да е един производител, за да може да си позволи сертификата?

- Това няма значение, защото стандартът е подходящ както за индивидуални производители с достатъчно мощ, за да бъдат сами на пазара, така и за малки производители.

В Африка например човек може да има няколкостотин квадратни метра земя, но да е включен в група, която позволява да се осигурят необходимите количества и качество, съоръжения за съхранение и сортировка, така че малкият производител да стигне до хубав пазар.

От тези 150 000 сертифицирани по GLOBALG.A.P.  производители около 70% от сертификатите са на групи. Групата дава мощ, скъсява се веригата, осигурява се възможност за сортиране и съхранение на продукцията.

Има много голям смисъл фермерите да се обединяват в групи, така ще изпълняват по-лесно изискванията и сертификацията ще е по-евтина. Например, вместо да бъдат проверени 1000 индивидуални производители, ще бъдат инспектирани около 30.

Най-важното при групите са общите механизми за контрол – възможността да се осигурят съвети от агрономи кога и с какво да се пръска.

Сертификацията на групи е добро решение и от гледна точка на управлението на бизнеса, заради достъпността на стандартите, също и заради техническите изисквания, които ще бъдат изпълнени от всички производители.

Можете да се включите в организирания от Клуб Инвестор дебат „Конкурентно ли е българското земеделие?“ на 15 март 2016 г. в Гранд Хотел София.

Клуб Инвестор се провежда с любезното съдействие на Българо-американска кредитна банка и БУЛГАП ЕООД.

Институционални партньори на Клуб Инвестор са Индустриален Холдинг България, Елана Финансов Холдинг, Audit Advisers, Асоциация на земеделските производители в България, Българска Фондова Борса, Германо-българска индустриално-търговска камара и fermer.bg.