Бизнесът в бившите югославски републики се обединява в търсенето на растеж

Представители на бизнеса от шестте бивши югославски републики си организираха среща в словенския планински курорт Блед през тази седмица, за да потърсят възможности за растеж на регионално ниво.

По време на Форума на мениджъри от Югоизточна Европа компаниите ще търсят начин за икономическа и финансова интеграция, завръщайки се към своя югославски корен.

Бившите югославски републики се разделиха през 90-те години след най-кървавата гражданска война в Европа от Втората световна война насам, пише Bloomberg. Войната остави след себе си много бариери за бизнеса в региона, които затрудняват икономическото развитие на страните като цяло.

Компании, като словенския производител на битова електроника Gorenje, хърватския производител на храни и козметика Atlantic Grupa и сръбската рафинерия Naftna Industrija Srbije, разкриха, че планират да съживят старите си икономически връзки, за да се създаде нова "Югосфера".

Словения, Хърватска и Сърбия отделно водят преговори да слеят държавните си авиокомпании и железници, което ще им позволи да възстановят връзките помежду си и да засилят своите икономики.

В края на този месец финансовите регулатори от трите страни ще се срещнат в Черна гора, за да обсъдят възможността да слеят фондовите им борси и да създадат по този начин регионална фондова борса.

Това според техните очаквания ще подобри ликвидността на борсовата търговия и ще привлече интереса на външни инвеститори.

Общият брутен вътрешен продукт (БВП) на шестте бивши югославски републики Словения, Хърватска, Сърбия, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина и отцепилата се провинция Косово възлиза на 192 млрд. долара. Това е близо до БВП на Чехия и Португалия, по данни на Международния валутен фонд.

Според анализатори на Royal Bank of Scotland шестте страни са естествени икономически партньори, като стъпките за сближаване са позитивен сигнал за тяхното развитие.

Преговорите на Хърватска и Сърбия за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) бяха затруднени през тази година от споровете между Хърватска и Словения относно граничната им линия, както и от слабата правна система на Сърбия и корупцията в страната. Сърбия се оценява от Transparency International като втората най-корумпирана държава на Балканите, след Босна и Херцеговина.

Сърбия е привлякла преки чуждестранни инвестиции за 14,1 млрд. долара от разпадането на Югославия досега, по данни на Сръбската централна банка. За сравнение преките чуждестранни инвестиции в Чехия са в размер на 87 млрд. долара за периода между 2000 и 2009 г.

Според анализатора в списание Economist Тим Юда балканските страни може и да не си признават, но вече живеят в „Югосфера“. „Сутринта пият хърватско мляко, през деня гледат програма на босненската телевизия, след това купуват сладкиш, произведен от сръбска компания, която е собственост на словенска компания, която е на път да бъде купена от хърватска компания.“

Хърватска и Словения се договориха относно начините за уреждане на своя спор за границата в края на юли и решиха спора за словенската банка Nova Ljubljanska Banka, която нямаше разрешение да оперира на територията на Хърватска заради това, че югославският й предшественик дължи на хърватски вложители спестявания за 208 млн. долара, плюс лихва.

През последните няколко месеца бяха извършени и редица придобивания и сливания в региона, при които Atlantic Grupa придоби словенския производител на безалкохолни напитки, a словенската Petrol Group купи хърватската Butan през август.

Представители на словенските, хърватските и сръбските железници, които са държавна собственост, се срещнаха в Белград на 9 септември, за да обсъдят създаването на обща железница и да опростят митническите проверки на границите.