2010: Годината на златото и среброто

Ако 2008 бе годината на финансовата криза, а 2009 - годината на отскок на фондовите борси, то за 2010 може да се каже, че премина под знака на поредицата от рекорди при златото и среброто.

Цените на акциите набираха скорост на няколко пъти през годината, след което се връщаха отново назад, повлияни от несигурността за възстановяването на световната икономика.

Междувременно цената на златото скочи над 1430 долара за тройунция на 7 декември в сравнение с 300 долара за тройунция през 2000 г. и около 700 долара за тройунция преди малко повече от две години.

Голямата неизвестност за това как ще се отрази на инфлацията инжектирането на пари във финансовата система от страна на Федералния резерв се сочи като един от основните двигатели за поскъпването на златото. От друга страна за това помогнаха и опасенията от появата на дефлация в САЩ и други от големите развити икономики, по думите на Джордж Сорос.

Той предвидливо посочи, че комбинацията от дефлационен натиск и страх от инфлация е идеална предпоставка за поскъпване на златото. От инвестиционната компания Euro Pacific прогнозираха, че златото може да скочи до 1800 долара за тройунция през 2011 г. Техните прогнози за цената на метала през последните две години са били най-точни, показа скорошно проучване на Bloomberg.

Бързото покачване на цената на златото започна преди три години, когато централните банки по целия свят, начело с Федералния резерв, увеличиха силно паричното предлагане в усилията си да се справят с ипотечната криза. От Goldman Sachs прогнозираха наскоро, че ценните метали ще бъдат най-печелившите активи и през следващата година.

Опасенията, че правителствата могат да си послужат с инфлация, за да обезценят големите държавни дългове, както са правили и преди, също изиграха своята роля за поскъпването на златото и среброто, които се приемат за алтернатива на книжните валути.

Златото и среброто са сред активите, които се представят най-силно не само през тази година, но и за цялото изминало десетилетие. Цените им са скочили с около 460% и 500% в сравнение с 2000 г., а търгувалите с тях през тази година са реализирали 26% и 72% печалба съответно.

Силното представяне на среброто се дължи отчасти на това, че е по-достъпна алтернатива на златото. Среброто обаче се използва по-активно от в индустриалното производство от златото - около 50% от търсенето му идва от този сектор, докато при златото делът е само 9%. Това показва, че растящата цена на среброто може да отразява и оптимизма за възстановяване на икономиката.

Повишението в цените на двата метала се обяснява и с по-голямо търсене в развиващите се икономики, начело с Китай. Покупките на злато от Китайската централна банка нараснаха до 209 тона през първите десет месеца на тази година, което е четири пъти повече от цялата 2009 г., при положение че Китай е най-големият производител на метала в света.

По този начин обаче централната банка намалява дела на щатския долар във валутните си резерви, които са най-големите в света. Същият подход възприеха и редица други централни банки извън САЩ и Европа, а тази година се очаква да стане втората поред, в която централните банки увеличават запасите от злато.

Тенденцията може да се запази и през 2011 заради напрежението на валутните пазари покрай разразилата се по-рано през тази година „валутна война“. Малко след това ръководителят на Световната банка Робърт Зелик прикани за създаване на нова валутна система, която да се базира на няколко резервни валути и да взема под внимание ролята на златото като индикатор за очакванията за инфлацията и бъдещите валутни курсове.

Ниските лихвени проценти, печатането на пари, търсенето на злато от централните банки, намаляването на производството, търсенето от борсово-търгувани фондове и недоверието към книжните пари – всички тези фактори тласкаха цената на двата метала нагоре през тази година.

Какво би могло да спре поскъпването на златото? Възходът може да спре, ако доларът се засили срещу другите валути, дълговата криза в Европа утихне, Китай овладее инфлацията, но без да навреди на икономическия си растеж, световната икономика се стабилизира, а реалните лихвени проценти станат положителни. Всичко това е белязано от голяма неизвестност и зависи от мерките на правителствата и централните банки по света.

Разбира се, някои смятат, че растящата задлъжнялост на САЩ и липсата на план за овладяването й ще вдигне лихвените проценти, по които американското правителство се финансира. Те ще скочат, а това ще подкрепи курса на долара, което по дефиниция е негативно за доларовата стойност на златото. Трети виждат в златото поредния инвестиционен балон, който няма да оправдае фантастичните прогнози на мнозина.

Всичко това показва за пореден път, че всеки пазар предлага възможности, от които печели този, който може да долови най-добре пазарните настроения.