Централната банка на Сърбия намали основния лихвен процент

Централната банка на Сърбия намали основния лихвен процент до рекордно ниско ниво, възползвайки се от подобряването на икономическите перспективи, за да разхлаби политиката, въпреки продължаваща несигурност на фона на кризата след британския вот, съобщава Bloomberg.

Централната банка на Сърбия намали лихвата по едноседмичните репо сделки на 4% от 4,25%. Двама от 24 анкетирани икономисти от Bloomberg прогнозираха намалението, а 22-ма не очакваха банката да направи промяна.

Сърбия намали лихвата с убеждението, че „слабият инфлационен натиск ще се запази под въздействието на вътрешни фактори. Понижението на основния лихвен процент гарантира, че инфлацията ще се върне към заложената цел през следващата година“, обяви банката на своя уебсайт.

Инфлацията остава извън целевия диапазон на движение на Централната банка между 2,5 и 5,5%. Това е първото смекчаване на политиката на сръбската централна банка от февруари. Преди това тя направи общо 16 понижения на лихвата от 11,75% до 4,25%. 

Решението идва на фона на продължаващите преговори на премиера Александър Вучич за съставяне на правителство след изборите през април.

В същото време доходността на сръбските доларови облигации с падеж през 2021 г. нараснаха с три базисни пункта до 3,981%, след спад под 4 на сто за първи път в сряда, сочат данни на Bloomberg. Динарът поскъпна с 0,1 на сто до 123,439 спрямо еврото.

Инвеститорите са изтеглили около 1,7 млрд. евро от Сърбия тази година, обяви управителят на Централната банка Йоргованка Табакович миналия месец, подтиквайки паричните власти да продават евро на пазара, за да изгладят колебанията във валутата.

Правителството очаква икономически растеж през тази година от най-малко 2,5%, въпреки че според Вучич добрата реколта на царевицата и пшеницата може да тласне растежа до 2,8%.

Правителството постигна напредък по намаляване на бюджетния си дефицит след взетия от Международния валутен фонд (МВФ) стабилизационен кредит. Но държавният дълг продължава да расте, а по-ранни избори могат да отложат обещаните промени в бюджетната сфера и продажбите на губещи държавни предприятия.

Вучич обеща да увеличи пенсиите и работните заплати в публичния сектор, за да компенсира съкращенията, направени през 2014 г. Целта бе да се подсигури сделката с МВФ на стойност 1,2 млрд. евро.