Сривът в цените на петрола се оказва болезнен за икономиката на Норвегия

Икономическият растеж на Норвегия се забавя през второто тримесечие, след като спадащите цени на петрола орязаха инвестициите и увеличиха безработицата в най-големия производител на петрол в Западна Европа, пише Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт на скандинавската държава се повишава с 0,2% на сезонно изгладена тримесечна база, изключвайки производството и доставките на петрол и газ. Прибавяйки ги, икономиката на Норвегия бележи спад, показват актуалните данни на статистическата служба на страната.

Ръстът е по-бавен спрямо ревизираните 0,3% през първото тримесечие. Все пак цифрата се оказва в унисон с анкетираните от агенцията анализатори. На годишна база БВП на Норвегия расте с 2,2% спрямо 1,5% в периода януари-март.

Сривът в цените на петрола се оказва болезнен за норвежката икономика, тъй като близо половината от износа й е свързан с петрола. Производителите на петрол и обслужващите компании, измежду които държавната Statoil, съкратиха над 20 000 работни места, причинявайки допълнителни тежести за една икономика, в която едно на всяко девето работно място зависи от петрола.

Износът намалява с 0,1% през второто тримесечие, а производството и доставките на петрол се смъкват с 1%. Потреблението се покачва с 0,6%, но инвестициите на компаниите спадат с 1,3% спрямо предходните три месеца.

Въпреки че безработицата остава относително ниска в сравнение с тази в по-голямата част от Европа, тя достига 4,3% през май, а това е най-високото ниво от близо десетилетие.

През юни Централната банка на Норвегия намали лихвените проценти за втори път, откакто петролът сорт Брент започна да поевтинява. Освен това финансовата институция намекна, че съществува 70% вероятност, че през есента ще свали лихвите отново.

Норвежката крона поевтинява с 11% през последните 12 месеца на фона на опасенията, че спадът на икономиката ще се задълбочи, тъй като цените на петрола продължават да падат.