Микродестилериите на уиски в САЩ се борят за пазарен дял и внимание

Индустрията на бърбъна преживява бум в световен мащаб, и не само големи брандове като Jack Daniel’s извличат полза. Пазарът е изправен пред повратна точка, която вече фундаментално промени този на бира, пише германското икономическо списание WirtschaftsWoche.

Любопитен е казусът обаче в Линчбърг, щата Тенеси. Градчето с население 6000 души се намира в един от многото т.нар. сухи окръзи. 80 години след края на сухия режим там все още има строга алкохолна забрана. Ресторантите могат да сервират бира заедно със специалитетите си, но не и концентрати – нито водка, нито ром, нито уиски. Именно в Линчбърг се намира централата на най-големия износител на уиски в света. От 1866 г. там се произвежда и отлежава познатото Тенеси уиски, а през есента концернът отбелязва 150-ия си рожден ден. А Jack Daniels има повод да празнува: американският бърбън преживява съживяване, като продажбите в САЩ растат със 7,8% до 2,9 млрд. долара. В чужбина бърбънът също се радва на популярност и Jack Daniels извлича полза именно от това развитие.

Индустрията обаче е изправена пред повратна точка, тъй като малките дестилерии започват да подражават на големите концерни. Същото се случи с пивоварната индустрия преди 15 години. Микропивоварните се нароиха. Ако преди 10 години в САЩ имаше 300 дестилерии за уиски, днес те са около 700 и тенденцията е към покачване. Могат ли те да променят бранша, така както крафт бирите промениха пивоварната индустрия? 

Амир Пий например произвежда уиски на име „1776“ и иска с него да навлезе на пазара в САЩ и Германия. По думите му днес се търсят висококачествени съставки, неподражаем вкус и собствена идентичност, каквито „1776“ притежава. Марката е започнала да се произвежда от семейството на Джеймс Пепър в края на XVIII век, но през 1958 г. бизнесът се огъва под натиска на сухия режим и променящите се питейни навици на американците. През 2008 г. обаче Амир Пий и Georgetown Trading Co. възраждат уискито, както и традиционните места, където се е произвеждало. Междувременно „1776“ вече се търси и в Сан Франциско, Чикаго, Ню Йорк, а Пий вече отправя поглед и към Германия.

„За нас са интересни пазари, където изискванията за качество са високи и където заведенията са добри“, казва Пий, според когото Германия определено отговаря на тези определения. Докато големите играчи като Jack Daniel’s, Jim Beam или Maker’s Mark се насочват към нови пазари като Китай или Индия, „1776“ иска по-големи пазарни дялове в Германия и САЩ например.

„Времената се промениха драматично“, казва Фред Миник, експерт в сектора. „Когато преди пет години се появиха първите микродестилерии, големите в бранша не ги взимаха на сериозно. Днес вече никой не се присмива“, допълва той. По-малките играчи държат на качеството и автентичността и извличат полза от търсенето на местни продукти. Хората, които си купуват яйца от свободни кокошки и хляб от местни пекарни, искат и в бара да опитат местно питие.

„Стартъпи, които искат да бъдат успешни, не трябва да гледат Jack Daniel’s или Maker’s Mark, a своята автономност – както при вкуса, така и при производството и брандирането“, казва Миник.

От Jack Daniel’s открито признават, че следят конкуренцията, но същевременно вярват в собствените си силни страни. „За разлика от големите анонимни пивоварни концерни, които бяха изненадани от бирата, ние имаме идентичност“, казва Джеф Арнет от Jack Daniel’s.

За да угоди на всички вкусове, концернът въвежда нови продукти на пазара и продава уиски с нотка на мед или чили. Изглежда това е успешно, тъй като почти всички марки вече имат уиски, произведено не от царевица, а от ръж.

И все пак навсякъде в Щатите са се наложили микродестилерии, нараства броят на предприемачите, които изведнъж влизат в бизнеса с производство на уиски.

Фред Миник съветва дебютантите да не подценяват предизвикателствата в бранша. За разлика от пивоварните, при уискито трябва скъпо оборудване и преди всичко много време. По думите му производителите може да се насочат и към ром и бренди, при които по-бързо може да се стигне до продажба.