Когато става дума за рисковете, свързани с това да "внимаваш какво си пожелаваш", малко въпроси се нареждат по-високо от плана за втори референдум, за какъвто се застъпват онези във Великобритания, които се надяват да бъде преобърнато гласуването от юни 2016 г. за излизане от Европейския съюз (привържениците на оставането). Ако това бъде постигнато, резултатът може да бъде бързо възникване на явление, което Великобритания засега избягва - създаване на голяма, гневна популистка партия, вероятно от десницата, а може би и от левицата.
Това би било много лоша новина за Великобритания, за нейната политика, за Европа и за каузата на демокрацията като цяло. То може да бъде възприето, с известно основание, като ситуация, при която "те" потъпкват демократичния вот, който сме направили "ние, народът", пише в свой анализ Джон Лойд* от Ройтерс, цитиран от БТА.
Планът за втори референдум се оправдава с довода, че британският народ заслужава да има избор между предложението на правителството за Brexit, трудно договорено от кабинета на Тереза Мей миналия месец, и възможността за отказ от Brexit въобще. Привържениците на оставането настояват, че гласоподавателите ще направят информиран избор, а не просто израз на разочарование от ЕС, както през 2016 г.
Но разбира се, организаторите се надяват на отменяне на Brexit. Те смятат, че избирателите са уплашени от изгледите за забавяне на растежа или дори икономически шок от сгромолясването навън без план. Такива предупреждения бяха отправени миналата седмица от управителя на Англйската централна банка Марк Карни, подкрепени от официален анализ на правителството.
Никоя страна не е остров, дори такава, която в действителност е, като Великобритания. Избликът на често съпроводена от насилие войнственост във Франция, където леви и десни се обединиха срещу центристкия и някога популярен президент Еманюел Макрон и неговата партия "Република, напред!", е най-яркият и страшен пример за противопоставянето между "нас" и "тях". Но разочарованието е дълбоко и широко разпространено в останалата част на Европа, а както предупреди през юни бившият белгийски министър-председател Ив Льотерм, популистите са обединени от "своя отказ да играят по правилата на общоприетата политика".
Във Франция това, което започна като повече или по-малко стандартни протести, главно в провинциите, срещу повишаването на цените на горивата, сега се превръща в нещо като революция. Обещанието на френския министър-председател Едуар Филип във вторник миналата седмица за временно спиране на увеличаването на данъка върху горивата за шест месеца беше последвано от още бунтове. Миналата сряда вечерта правителството напълно се предаде, като извади увеличенията от бюджета за 2019 г., без заплаха за тяхното подновяване.
Тези действия, извършени от правителство, което изглеждаше най-решителното и увереното в Европа, с президент, който само допреди три седмици извличаше полза от това, че за разлика от своите предшественици не отстъпваше пред протести, е ужасяващо предупреждение за европейските правителства и вероятно за демократичния свят в по-широк план. Франция, изглежда, показва, че демократичното избиране на правителство преди една година е уязвимо за вълна от войнствен гняв на следващата. Ако това се утвърди като тенденция, със сигурност е свършено с демокрацията.


В България неравенството расте след края на трудовия път: разликата в заплатите е 12%, а при пенсиите – 19.4%
Анатомия на дигиталната ера: Как смартфоните променят човешкото тяло и гръбначния стълб
България с най-силен ръст на производството в сектора на услугите в ЕС
Десетки свободни работни места за учители във Варна, кои са най-търсени
Проф. Георги Вълчев: Имаме проблем с учебниците, учениците не ги разбират
Кен Бърнс: Историята на Америка има значение във времена на разделение
Панета: Много е важно САЩ да има силни отношения с Турция
Панета: Не знам дали Путин може да издържи още
Панета: Войната в Украйна влезе в критичен етап
Панета: САЩ би трябвало да увеличават силите си в Европа
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
България дължи по договора с "Боташ" 360 млн. долара
Китайските зодии, които влизат в могъщата си ера
Джулия Робъртс и Дани Модър са все така неразделни след 24 години брак
Левски стартира в Шампионската лига с равенство срещу Борац
Ковчегът на Али Хаменей пристигна в свещения град Наджаф
преди 7 години Нека Сити-то си краде от техните колонии - да пере и препира!Няма само нашият външен дълг и пр. врътки от бюджета на ЕС да ги храни ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Нищо толкова сложно не виждам. Либералната демокрация иска хората да са доволни. Последните 10 години сякаш се прави всичко, за да не бъдат те доволни. С пари на данъкоплатците се спасяваха банки, строят се мега-инфраструктурни проекти, а заедно с всички тези милиарди се краде най-нагло - наши хора печелят поръчките, надзора, работи се със съмнително качество, колкото да се изкара гаранционният срок... И е така в голяма част от Европа. Когато обаче бурята уж премина, тези дето бяха спасявани пак си взимат бонусите, а на корпорациите даже им намалиха данъците.Сега на данъкоплатците им се обяснява, че не трябва да карат колите си или да си купят по-скъпи; че трябва да плащат повече за климат, ток и друга енергия. После пък някой премиер/президент (да кажем Макрон или някой подобен) даже си прави реклама колко мислел за хората и планетата. Ама ти ми взимаш с 20% повече данъци и си мислиш, че съм балък да не съм забелязал и ще ти ръкопляскам?Същевременно тези с парите забогатяват все повече.Ако не се прекъсне тази тенденция и не настъпи кардинална промяна в провеждането на политики и разбирането на обществото и естеството на протестите, ЕС е обречен. Демокрацията в по-общ план - също. отговор Сигнализирай за неуместен коментар