Св. Боянова: Аграрната политика след 2014 г. залага на екологията

При необходимост те могат да покриват и разходи по транзакции на стойност до 20% от платимата премия за извършените агроекологични дейности. Когато ангажиментите се поемат от групи селскостопански производители, максималното равнище е 30%.

Подпомагането на биологичното производство се предвижда да се извършва по отделна мярка „Биологично земеделие” и ще се прилага от пет до седем години. Субсидиите ще се дават на хектар  използвана земеделска земя, на селскостопански производители или на групи селскостопански производители, които доброволно се ангажират да преминат към практиките и методите за биологично земеделие.

- Кои от предложенията по реформата се оспорват в ЕС и срещу каква част от предложените промени ще се обяви България?

Очакваме един от основните резултати на реформата да бъде справедливото третиране на всички фермери на територията на целия Европейски съюз, независимо в коя държава-членка се намират. Очакваме също по-амбициозен подход за по-бързото и по-съществено намаляване на различията в нивата на директните плащания между страните членки.

По отношение въвеждането на „зелено” директно плащане считаме, че трябва да се преследва постигането на възможно най-големи екологични ползи, но в никакъв случай да не се допуска застрашаване жизнеспособността на сектора.

Изискването за предоставяне на директна подкрепа само на активни фермери, би представлявало средство за повишаване ефективността на прилагането на директните плащания, като тук от съществено значение е недопускане усложняване на системата на предоставяне на директни плащания и допълнителни разходи за контрол.

Подкрепяме и въвеждането на мерки, целящи постигане на стабилно функциониране на хранителната верига и осигуряване на равнопоставеност на всички участници в нея, за да се засили позицията на земеделските производители и се постигне справедливо разпределение на добавената стойност по веригата производител-търговец-потребител.