Св. Боянова: Аграрната политика след 2014 г. залага на екологията

Днес екипът на Министерството на земеделието и храните ще обсъди на работна среща основните насоки в новата селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2014 г. - 2020 г. По какъв начин реформата ще засегне българските земеделски производители и доколко ефективни схеми за подкрепа ще бъдат прилагани, отговор на тези въпроси потърсихме от зам.- министър Светлана Боянова.

- Как определяте промените в общата селскостопанска политика на ЕС след 2014 г. и доколко те са продължение на досегашната подкрепа за развитието на селските райони?

Насоките на общата селскостопанска поритика (ОСП) до момента имаха за цел основно да насърчават пазарната ориентация на производителите, да работят за увеличение на техните доходи и да прилагат механизми за подобряване на качеството на живот в селските райони. С присъединяването на новите държави членки към общността, обаче, се породиха различни проблеми и се откроиха нови потребности на фермерите от новоприсъединените страни, което неизбежно доведе до реформирането на общата селскостопанска политика до 2020 г.

И след 2014 г. отново ще се прилагат директните плащания като начин на подкрепа, ориентирана за повишаване на доходите на земеделските производители.

Следвайки новите предизвикателства, основните цели на ОСП след 2014 г. са дефинирани в три насоки - жизнеспособно производство на храни, устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климатичните промени и балансирано териториално развитие.

- Как ще се прилага схемата за директни плащания и кои елементи от нея ще бъдат задължителни за държавите членки на ЕС?

Досегашната схема за директни плащания става схема за основно плащане. Тя ще се прилага от всички държави-членки в ЕС и ще замени досега съществуващата схема за единно плащане на площ, която се прилага в България, и схемата за единно плащане на стопанство, която се прилага в старите държави-членки Малта и Словения.

Новата схема ще се прилага на базата на права за плащане, разпределени на национално или регионално ниво между фермерите въз основа на допустимите хектари земя, които те обработват през първата година на прилагане на политиката през 2014 г.

Съществуват и други възможности за предоставяне на директни плащания, които са за селскостопански производители,  прилагащи екологични и други практики за намаляване на вредните емисии, наричани още „зелени плащания”.

Освен тях ще има още плащания за производители в райони  със специфични природни ограничения като НАТУРА и др. защитени зони, както и за млади селскостопански производители. Отделни плащания се предвиждат и за отглеждане на памук.

Фермери, които кандидатстват през 2014 г. по схемата за основно плащане и притежават разпределени права  на  плащане, ще имат възможност до 15 октомври 2014 г. да изберат дали да участват и в нова опростена схема за дребни селскостопански производители, която се създава специално за тях и която ще работи при много по-опростени изисквания.

По въпроса за задължителния или доброволен характер на плащанията ЕК предвижда „зелените плащания” да бъдат задължителни както по отношение на всяка държава-членка, така и за всеки фермер с изключение на тези, които участват в схемата за дребни селскостопански производители.