Св. Боянова: Аграрната политика след 2014 г. залага на екологията

- Досега българските фермери нямаха интерес да се сдружават. Смятате ли, че с новата реформа ще се облекчи подпомагането на организациите на производителите?

Един от важните аспекти в реформата по отношени на пазара е свързан с разширените възможности за създаване на организации на производители, асоциации от организации на производители и междубраншови организации.

Новото законодателство предвижда производители от всички  сектори да създават организации за разлика от действащия регламент, който се отнасяше само за секторите хмел, маслини и зехтин, копринени буби или плодове и зеленчуци. Добавени са нови цели, които да обединяват членовете на тези организации, свързани с  научноизследователска дейност, екологично отглеждане на култури, насърчаване на биоразнообразието, устойчивото използване на природни ресурси намаляване на промените в климата.

- В каква посока се променя подкрепата за развитието на селските региони?

Една от най-съществените промени в сравнение с настоящия програмен период е, че отпада досегашното групиране по оси на мерките от програмата за развитие на на селските райони (ПРСР). Целта е да се опрости прилагането на тази политика и да се намалят административните затруднения за получателите на субсидии.

В новия регламент така наречените частни мерки, които насърчаваха създаването на малки и микропредпирятия в селата, както и инвестициите в енергийни проекти, свързани с вторичната преработка на селскостопанската продукция, се обединяват в нова мярка „Развитие на стопанствата и предприятията”.

Така наречените „общински мерки” също се обединяват в една мярка „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони”. Точно по нея ще се предоставят средства за инфраструктура.

Подпомагането по тази мярка се отнася единствено до малката по мащаби инфраструктура, която всяка държава- членка е определила с вътрешното си законодателство.

Програмите за развитие на селските райони обаче могат да предвиждат специфични дерогации за въвеждането на задължителни инвестиции в широколентова инфраструктура и за енергия от възобновяеми източници.

- Ако 25% от ресурса за селските райони ще отива за биопроизводство, ще има ли адекватни насърчения към българските стопани, за да може България наистина да стане център за биопроизводство?

В следващия програмен период предложението за регламент предвижда отново участието на земеделските стопани в такива дейности да бъде доброволно. Точно кои мерки ще бъдат включени в заявено условие за 25% от бюджета по ПРСР все още е обект на обсъждане.

В проекта на регламент е предвидено задължителното включване в програмите за развитие на селските райони на мярка „Агроекология и климат”. Държавите-членки ще предоставят подпомагането по тази мярка в рамките на техните територии, съобразно специфичните им национални, регионални или местни нужди и приоритети.

Плащанията за агроекология и климат ще се отпускат на индивидуални или групи от селскостопански производители, които доброволно се задължават да извършват агроекологични дейности по опазването на земята и климата. Задълженията по тази мярка ще се поемат за период между пет и седем години. Плащанията ще се отпускат годишно и ще покриват пълния размер или част от размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициентите, произтичащи от поетите ангажименти.