М. Стойчева: Трябва да спрем да дотираме специалности без бъдеще на пазара

- Какви са нагласите на днешните младежи – по-скоро да бъдат служители или предприемачи?

В последните няколко години е налице ясна тенденция на интерес към стартиране на собствен бизнес. И причина за това е, че образователната система вече е направила стъпка в тази посока. Освен това вече има много примери в световен мащаб, до които младите се докосват и посредством социалните мрежи и интернет. Вижда се, че устремът към предприемачество е процес, който все повече се засилва. Вече не е по-престижно да си служител в развиваща се компания. Сега вече работи другият модел, когато по-малките и гъвкави бизнес организации се позиционират по-добре на пазара.

Според наше проучване процентът на хората от 15 до 24-годишна възраст, които стартират някакъв свой бизнес, е 3,8%, докато в Европа е 10%. Броят на самонаетите в тази възрастова група е 5,4%, а в Европа 11,8%.

- Каква е ролята на ученето през целия живот?

Както вече споменах вече живеем в нова ера с нови парадигми. Дигиталният свят изисква от всеки да бъде по-гъвкав, по-динамичен, да подобрява квалификацията си, защото в противен случай няма как да е в крак с промените в технологиите, а те вече са определящи и са абсолютна необходимост. Ползването на чужди езици, работата в екип и доброто общуване стават ключови фактори при реализацията. Трябва да вземем под внимание и друг фактор – застаряващото население, защото в условията на демографски кризи е все по-необходимо хората да намират начини да подобряват своите умения.

- Ще има ли „глад“ за квалифицирани кадри в скоро време?

И да, и не. Смятам, че и бизнесът трябва да действа предприемчиво – да се взимат бързи и гъвкави решения, да се търсят партньорства, а не просто да се повтаря, че има недостиг на кадри и голяма пропаст между бизнеса и образованието. Редно е всеки да се опита да направи своята крачка в тази посока. В последните години младите хора са доста насърчени, има ентусиазъм към предприемачески инициативи. И колкото повече такива хора има, толкова повече ще бъде изместена темата за недостиг на висококвалифицирани кадри.

Другото важно нещо е университетите да бъдат оставени да се развиват в конкурентна среда. Не може да продължават да се дотират специалности, които нямат реализация на пазара и това да продължава да бъде толерирано от страна на някои висши учебни заведения. Познаваме случаи, при които не само че не се насърчават програми по предприемачество, но се търси онзи консервативен баланс, при който се обявяват места за обучения, към които няма особен интерес. Не бива тези обучаващи институции да продължават да бъдат толкова консервативни. Не се очаква от тях да са сред най-бързо променящите се, защото образованието е дългосрочна инвестиция, но не може и да продължават да работят закостеняло.