- Какви са нагласите на днешните младежи – по-скоро да бъдат служители или предприемачи?
В последните няколко години е налице ясна тенденция на интерес към стартиране на собствен бизнес. И причина за това е, че образователната система вече е направила стъпка в тази посока. Освен това вече има много примери в световен мащаб, до които младите се докосват и посредством социалните мрежи и интернет. Вижда се, че устремът към предприемачество е процес, който все повече се засилва. Вече не е по-престижно да си служител в развиваща се компания. Сега вече работи другият модел, когато по-малките и гъвкави бизнес организации се позиционират по-добре на пазара.
Според наше проучване процентът на хората от 15 до 24-годишна възраст, които стартират някакъв свой бизнес, е 3,8%, докато в Европа е 10%. Броят на самонаетите в тази възрастова група е 5,4%, а в Европа 11,8%.
- Каква е ролята на ученето през целия живот?
Както вече споменах вече живеем в нова ера с нови парадигми. Дигиталният свят изисква от всеки да бъде по-гъвкав, по-динамичен, да подобрява квалификацията си, защото в противен случай няма как да е в крак с промените в технологиите, а те вече са определящи и са абсолютна необходимост. Ползването на чужди езици, работата в екип и доброто общуване стават ключови фактори при реализацията. Трябва да вземем под внимание и друг фактор – застаряващото население, защото в условията на демографски кризи е все по-необходимо хората да намират начини да подобряват своите умения.
- Ще има ли „глад“ за квалифицирани кадри в скоро време?
И да, и не. Смятам, че и бизнесът трябва да действа предприемчиво – да се взимат бързи и гъвкави решения, да се търсят партньорства, а не просто да се повтаря, че има недостиг на кадри и голяма пропаст между бизнеса и образованието. Редно е всеки да се опита да направи своята крачка в тази посока. В последните години младите хора са доста насърчени, има ентусиазъм към предприемачески инициативи. И колкото повече такива хора има, толкова повече ще бъде изместена темата за недостиг на висококвалифицирани кадри.
Другото важно нещо е университетите да бъдат оставени да се развиват в конкурентна среда. Не може да продължават да се дотират специалности, които нямат реализация на пазара и това да продължава да бъде толерирано от страна на някои висши учебни заведения. Познаваме случаи, при които не само че не се насърчават програми по предприемачество, но се търси онзи консервативен баланс, при който се обявяват места за обучения, към които няма особен интерес. Не бива тези обучаващи институции да продължават да бъдат толкова консервативни. Не се очаква от тях да са сред най-бързо променящите се, защото образованието е дългосрочна инвестиция, но не може и да продължават да работят закостеняло.


Изненада! Гьоко Хаджиевски се раздели със Спартак
Асен Василев: Президентството се превърна сведе до пресслужба на правителството
Сачева с остра критика към бюджета и Йотова
Млада жена загина в катастрофа между камион и кола
Временно пренасочват пункта за издаване на регистрационни карти на чужденци във Варна
Президентът обнародва бюджета за 2026 г. и предупреди за финансови рискове
Китайският пробив при машините за чипове заплашва технологичните гиганти
Ford повишава прогнозите си заради силното търсене на SUV модели
Нова програма променя начина, по който купуваме устройствата на Apple
Fertiglobe: Суец намалява риска от Баб-ел-Мандеб, част 2
ABT превърна Audi RS 3 в суперкола с 630 коня
BMW запази името на бъдещия си флагман
Забравеният бутон за превключване на фаровете
Bentley показа салона на първия си електромобил
16 или 22 градуса: коя настройка охлажда купето по-бързо
Навици, които ни карат да се чувстваме богати
Румен Радев и италианският концерн "Leonardo" са обсъдили модернизацията на БА
Софийската митрополия наложи църковно наказание на архимандрит Никанор
СДВР разкри 35 т масло и пилешко, забранени за човешка консумация


преди 13 години До 7: data, напълно съм съгласен, че "именно университетите с цел да получават все повече въведоха безсмислените специалности". Но има една предхождаща причина за това: държавните висши училища (а почти всички са държавни) биват финансирани от държавата по формулата "брой студенти по х лева за студент". Този безумен принцип на финансиране е в основата на почти всички беди в българското образование. Частните университети пък обявяват места според търсенето, ама всеки иска да е юрис' или менАЖер.Та, те така те. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Аа, и да мислим положително - много е важно, да знаете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Само не разбрах госпожата занимавала ли се е поне един ден с реален бизнес, или всичко са си пак само теории и бля, бля, бля... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Абсолютно вярно . Именно университетите с цел да получават все повече въведоха безсмислените специалности . Та на ли в един Икономически университет трябва да останат 4-5 специалности а не сегашните 20 ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Всякакви подобни инициативи са яростно саботирани от повечето декани и ректори.За непосветените само ще кажа че още отпреди 1985 г. всички университети в България бяха така структурирани че катедрите по български език и история да бъдат най-големи. Длъжностите на тези катедри бяха раздадени приоритетно на щатни сътрудници на ДС, повечето от които и днес обслужват същите небългарски интереси.Защо ли? Току виж излязла наяве истинската история на България или пък на студентите да започва да им свЕтва реотана че няма такова нещо като славянска дружба или братство между народите.Всеки жалък остатък на онази машина яростно ще се бори срещу всяка мярка, която заплашва с орязването на места за прием на студенти и особено по някои идеологически важни за тях дисциплини защото следващите за съкращения са самите. Историята ги изхвърли отдавна а ние още си ги отглеждаме и в политиката и в обществения живот и в икономиката на страната. Що бе драги българи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Е тази леля сама ли се сети, или някои и даде Джокер не мога да разбера?? Открихме топлата вода най-накрая... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Аз учих аграрна социология, ако ще се развиваш към този сектор идвам да броя телетата и да правя статистически прогнози, ако се оплодят 5 крави от девствен бик ще изкараме ли 8 телета :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години .... Имам фирма за за софтуерни услуги .... Търся да назнача трима психолози, седем специалиста международна икономика и политика, трима философа, единайсет с администрация и управление, четирима екология и опазване на околната среда и двама - аграрен туризъм - ей така, за разкош ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години .... Имам фирма за за софтуерни услуги .... Търся да назнача трима психолози, седем специалиста международна икономика и политика, трима философа, единайсет с администрация и управление, четирима екология и опазване на околната среда и двама - аграрен туризъм - ей така, за разкош ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Проблемът между бизнеса и образователните институции не е от вчера или днес още 2004 бяха публикувани данни от проучвания именно в тази посока. Боян Биолчев, когато беше ректор на СУ се бе опитал да събере на една маса преподаватели и бизнес, но ефекта е бил само приказки и никакви пресечни точки. Това, че ни трябва нова система за придобиване на знания си е крещящ факт. Съвременния пазар на труда е в пъти по-динамичен в развитието си от преподаваните в образователните институции знания. Мога да дам пример с мен самия. Докато бях в университета има няколко семестъра лекции и изпити за работа с определен софтуер. Няколко години по-късно лицензът на този софтуер стана прекалено скъп за бизнеса и той се насочи към използване на други заместващи софтуери, които се развиха и бяха безплатни или на много по-ниска цена. Та ето как хем ако не си бях издържал изпитите щях да прекъсна и да остана без диплома, хем знанията ми само за няколко години станаха безполезни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар