Същевременно в Централна и Източна Европа общият запас от търговски площи достига 47,4 млн. кв.м към края на 2014 г., като 74% от тях са концентрирани в Русия, Полша и Турция. Най-големият пазар е Русия, следвана от Полша с 9,2 млн. кв.м и Турция с 8,3 млн. кв.м.
През тази и следващата година се очаква в Русия да бъдат завършени нови над 5 млн. кв.м, което превръща страната в най-активната строителна площадка не само в региона, но и в цяла Европа. Следват Турция с малко над 2 млн. кв.м, Полша с малко над 642 хил. кв.м и съседната ни Румъния със 187 хил. кв.м.
През второто полугодие строителната активност в сферата на търговските площи в Централна и Източна Европа се е ускорила с 53% в сравнение с първото полугодие, отчита компанията. През тази година също се очакват засилени темпове на строителство и нови почти 5 млн. кв.м площи да бъдат завършени – 77% от активността в цяла Европа, отбелязва се в доклада.
За 2016 г. обаче се очаква забавяне на строителството на шопинг центрове в региона. Според прогнозата на пазара ще излязат нови 3,5 млн. кв.м площи, което обаче ще представлява 61% от всички новозавършени площи в Европа.
Тримата големи на Изтока
Русия, Турция и Полша се очертават като безапелационни лидери на пазара на търговски площи в Централна и Източна Европа. Завършването на няколко значими проекта, сред които Avia Park и Vegas Crosu City в Москва, изтласкаха Русия на лидерската позиция на общия европейски пазар на търговски площи.
Русия и Турция са с водещи позиции и в строителството в търговския сегмент. В югоизточната ни съседка например се очакват няколко средни по размер проекта, сред които Metrogarden Centre и Özdilek Centre в Истанбул. Мащабно строителство се вихри и в другите основни градове, като активността се насърчава от по-слабата наситеност на пазара в страната в сравнение със средноевропейските стойности и експанзията на водещите световни търговски вериги.
През 2015 г. се очаква само в Москва да бъдат завършени 1,2 млн. кв.м нови търговски площи, а през 2016 г. в Истанбул ще бъдат завършени нови почти 1 млн. кв.м, измежду които се отличават с мащабите си Emaar Square и Akasya Park.
В Полша пък строителната активност в търговския сегмент се прехвърля от столицата към регионалните центрове с около и под 100 хил. жители заради високата наситеност на пазара във Варшава (над 434 кв.м на 1 000 души население). Очакванията са строителството да се ускори през следващите две години.
Същевременно пазарът на търговски площи в Румъния също набира скорост. През втората половина на миналата година в страната са били завършени над 52 хил. кв.м нови площи, а още 187 хил. кв.м са в процес на строителство. Фокусът на инвеститорите е върху средните и големи проекти в страната във водещите градове, но се очаква оживяване на строителството и в по-малките регионални центрове.
Инвестициите
През 2014 г. инвестициите в търговски центрове в Европа достигат 21,1 млрд. евро, отчитат от компанията. Най-голям дял от инвестициите – над една трета, е привлякла Великобритания, но недостигът на първокласни активи в Западна Европа принуждава все повече инвеститори да търсят на изток и в подценените пазари.
Само в Западна Европа обемът на инвестициите в шопинг центрове се е увеличил до 9,9 млрд. евро през второто полугодие, а за цялата година достига 19,6 млрд. евро.
Испания се очертава като „най-горещия“ пазар на търговски площи в Европа в момента – обемът на инвестициите през миналата година е нараснал с впечатляващите 264% до 2,1 млрд. евро, от които 1,5 млрд. евро са инвестирани през втората половина на годината.
Франция също се откроява със силно представяне на инвестиционния фронт с общ обем от 2,8 млрд. евро за миналата година.
В Централна и Източна Европа обемът на инвестициите в търговски площи е намалял с почти 46% на годишна база към края на 2014 г., като обяснението е ограничаването на активността в Източна Европа заради кризата в Украйна и геополитическото напрежение. Спадът обаче се компенсира заради оживлението в централноевропейските страни, а топ пазарите са Полша и Чехия.


Русия сваля стандарта на горивото в кризата
Закопчаха петима мъже с дрога във Варна
РЗИ : Възрастните, децата и хронично болните са най-застрашени в жегата
Йотова стана "Доктор хонорис кауза" на церемония в БАН
Радост за пенсионерите: НОИ изплаща актуализираните пенсии на 7 юли
Великобритания разширява военните способности с дронове, AI
Торстен Слок очаква ЕЦБ да вдигне лихвата през септември
България е плаха пред европейските институции, бизнесът не знае как работят
Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 2
Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 1
21 ключови факта за новото BMW X5
Швед направи 16-цилиндров двигател от четири мотора Volvo
Как се раждат безшумните гуми
Защо изчезнаха красивите емблеми от предния капак
Новият робот на BMW се оказа стряскащо хуманоиден
Юли дойде със захлаждане, дъжд и градушки
Как да носим правилно бялата риза
преди 11 години Брокерчета пийте си хапчетата и по-спокойно, бетон ще има за всички :) и все повече ще става, ама няма кой да го купува :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Брокерчета пийте силни успокоителни и чекайте новио балон 2054 г.Белким имате събрана мазнинка от папането до 2009 ,Разни Пундита,Скептико-оптимисти зелени хуци и прочие офисна *** да го д*ухате бай ви Ваньо 5.Дето ни купува ни продава ама мрази най-веке лъжците и манипулатьори и други рибари.Шарани нема веке.СмЕх за залата.ДВПМЛБЦ !!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години 2 300 000 са работещите в България. Ако вземем че БВП е 82 милиарда лева, то БВП на зает е 35 650 лева. Значи средната заплата трябва да е най-малко на наполовина на това, тоест 17 800 лева. А минималната заплата трябва да е 28% от БВП на зает, като в Германия, тоест 10 000 лева. Почасово минимално заплащане трябва да е 5 лева на час. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години 2 300 000 са работещите в България. Ако вземем че БВП е 82 милиарда долара, то БВП на зает е 35 650 лева. Значи средната заплата трябва да е най-малко на наполовина на това, тоест 17 800 лева. А минималната заплата трябва да е 28% от БВП на зает, като в Германия, тоест 10 000 лева. Почасово минимално заплащане трябва да е 5 лева на час. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А какви са причините за това? Нещо не се споменават в анализа.Може би е неудобно да се каже, че търговските площи у нас не са особено привлекателни, защото потреблението у нас е ниско, то няма и какво да е заради дългогодишния нисък жизнен стандарт у нас. Няма потребление, съответно няма търсене, съответно и търговските площи са неатрактивни. Отделно, у нас ДДС-то е високо, за храната е 20%, а навсякъде в ЕС храната се облага с по-ниско ДДС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар