Горещите вълни в Европа правят жилищата ѝ трудни за обитаване

Началото на майчинството на Емили Уилки било завладяно от жегата.

34-годишната директорка на благотворителна организация живее в Лондон със съпруга си и четиримесечния им син Дилън. Големите прозорци на апартамента им създават проветриво жилище, което се харесало на съпруга на Уилки, когато го купил, но те също така пропускат постоянно и слънчева светлина. Когато температурата навън достигне 27 градуса по Целзий, апартаментът става поне с три градуса по-топъл. През летните месеци семейното куче носи дрешка за охлаждане. Дилън, казва Уилки, „постоянно се поти“.

„Това го прави толкова нещастен. Изпитвам вина, че съм лоша майка, много е стресиращо“, допълва тя пред Bloomberg.

Лекарят на Дилън посъветвал родителите да поддържат температурата в стаята му между 18 и 20 градуса по Целзий, невъзможна молба в жилището без климатик на семейството дори в прохладните вечери. В горещите дни Уилки се опитва да прекарва колкото се може повече време в климатизирани пространства – прави дълги разходки до хранителния магазин или остава с часове в библиотеката. Ако температурите преминат 30 градуса по Целзий, тя планира да замине с Дилън за дома на родителите си в Шефилд. Там също няма климатик, но жилището е по-просторно и с по-ниски температури, тъй като е по на север.

Семейството на Уилки е едно от милионите, които изпитват проблеми в горещите си жилища във Великобритания и в Европа, най-бързо затоплящия се континент в света заради климатичните промени. Горещите вълни в региона стават по-чести и интензивни и създават проблеми с живота в градовете, които от дълго време се справят без климатизация. Както старите, така и новите жилища в тях не са пригодени за големи горещини. Много хора в жилища с недостатъчно добро охлаждане не могат да спят, да работят и да си почиват, а някои нямат друга перспектива, само обещанието за предстоящи по-горещи дни.

Емили Уилки и Дилън във всекидневната ѝ през август. В горещи дни в апартамента им е с три-четири градуса по-топло, отколкото навън. Снимка: Жозе Сарменту Матуш/Bloomberg

Колко горещо трябва да бъде вътре е стойност, която варира във Великобритания и в Европа.

Франция има задължителна максимална температура от 26 градуса по Целзий в стаите за спане през нощта. Ирландия има таван от 26 градуса по Целзий в спалните и 28 градуса във всекидневните. Испания е възприела по-разнороден подход и определя максимални температури за различните стаи, страната изисква сградите да използват навеси при определено ниво на слънчево затопляне (количеството топлина, което една сграда поглъща от слънцето). Някои страни определят статични лимити за температурата, а други имат различни ограничения според региона или в случая с Англия - според климатичните условия навън.

Въпреки тези указания обаче неотдавнашно академично проучване стигна до извода, че малко европейски страни имат достатъчно добри строителни правила, за да предпазят местните жители от прегряване. Изследователите посочват проблеми като липса на разграничение между всекидневни и спални, игнориране на ефекта на топлинните острови в градовете (които правят градовете по-горещи от заобикалящите райони) и пренебрегване на последиците от климатичните промени.

Цифров екран показва температурата от 45 градуса по Целзий пред аптека в Каляри, Италия, миналия месец. Юли 2023 г. беше най-горещият на Земята в историята. Снимка: Франческа Волпи/Bloomberg

Обитателите на домове с прекомерно високи температури не винаги знаят към кого да се обърнат, ако изобщо има към кого. Собствениците на жилища обикновено се задоволяват с това, за което са платили, и с корекциите, които сами могат да направят. Наемателите може да заведат дело срещу собственика на имота, но едва след като се ориентират в неясните и непоследователни указания какво представляват негодните за живот условия във вътрешни пространства. В същото време от предприемачите рядко се изисква да направят нещо повече от това да кажат, че се съобразяват с местните регулации за температурите.

„В повечето, ако не и всички стандарти, няма инспекции и проверки нито след подготовката на проекта, нито след строителството“, казва Шейди Атия, преподавател по устойчива архитектура и строителни технологии в университета в Лиеж, Белгия, който е водещ автор на академичното изследване. „Положението за собствениците на имоти и за наемателите ще стане наистина лошо през следващите години“, допълва той.

Когато 43-годишната Рут Ферис попитала собственика на пететажната си жилищна сграда в Лондон дали може да инсталира централна климатизация, тя получила категоричен отказ. Затова Ферис купила три преносими климатика. В най-горещите дни в града обаче дори те не могат да смогнат.

„Като в парник е“, казва Ферис, която работи за инвестиционна банка и живее на последния етаж в сградата. „Половината от апартамента ми на практика се състои от стъклени стени“, допълва тя.

Когато температурите растат, слънчевата светлина прониква вътре и топлината от цялата сграда навлиза в апартамента на Ферис. През лятото температурата там често надхвърля 30 градуса по Целзий. След като го купила през 2017 г., Ферис е преживявала температури до 45 градуса по Целзий. „Не мога да спя, не ми се прави нищо. Много често не искам да се връщам у дома“, споделя тя.

Надпис пред бар в Лондон обещава климатизация по време на гореща вълна във Великобритания през юни. Снимка: Холи Адамс/Bloomberg

26-годишният Макс Хъндхамър също трудно поддържа прохлада в жилището си. В момента той се обучава за адвокат във Франкфурт, но трудно отмята работа в апартамента си под наем, който споделя с още двама съквартиранти, когато през лятото температурите редовно достигат 30 градуса по Целзий.

„Стаята ми е с югоизточно изложение, затова имам много слънчева светлина и топлина в ранните сутрешни часове. Не мога да пропъдя тази горещина от стаята си през деня. Ако се потите, дори когато седите на бюрото си, това не улеснява ежедневните ви задачи като учене“, допълва той.

По-старите домове обичайно имат по-подходящи прозорци за вентилация, но често не са толкова енергийно ефективни. Снимка: Жозе Сарменту Матуш/Bloomberg

Прегряването на вътрешните пространства обичайно зависи от две неща – до каква степен една сграда поглъща топлина от външни и вътрешни източници и до каква степен разнася топлина чрез вентилацията. Възрастта, проектирането и локацията играят роля и в двете, казва Георгос Петру, преподавател в University College London.

През 2019 г. британско изследване, на което той е съавтор, установило, че домовете в градските райони, къщите, които са свързани и от двете си страни с други домове, и чистите апартаменти (за разлика от преустроените в апартаменти домове) имат най-големи проблеми с прегряването. Отделно проучване през лятото на 2018 г. установява, че 19% от спалните във Великобритания и 15% от всекидневните имат проблеми с прегряването.

Остъклените домове построени през последните 20 години, особено тези с много затворени прозорци от пода до тавана, са силно уязвими при жеги. Снимка: Жозе Сарменту Матуш/Bloomberg

Съществуват някои нетехнологични начини за коригиране на поглъщането и разнасянето на топлина. Капаци на прозорците, пердета, навеси, зеленина намаляват слънчевото затопляне, наред с ограничаването на прозорците, гледащи на юг и югозапад. Възможността за отваряне на врати или прозорци от двете страни на една сграда разнася топлината чрез крос-вентилация.

Домовете с много прозорци, построени през последните 20 години, особено тези със статични прозорци от пода до тавана, са силно уязвими при жега, казва Джули Годфрой, консултант по устойчиво развитие и ръководител на отдела за въглеродна неутралност в Chartered Institution of Building Services Engineers. „Това е най-лошото от двата свята. Получавате слънчевото затопляне, но не получавате проветряването“, допълва тя.

Във Великобритания регулации, които влязоха в сила миналата година, ограничават броя на прозорците в новите сгради и въвеждат задължителна площ с възможни за отваряне прозорци, а в някои случаи и навеси. Те последваха сходни разпоредби в Португалия, която изисква навеси, когато прозорците заемат над 15% от площта на стаята, в която се намират. Други страни, включително Испания, ограничават количеството слънчева топлина, което една сграда може да погълне, като индиректно намаляват пространството за прозорци.

По-старите жилища обикновено имат по-подходящи прозорци, но не са непременно по-прохладни, особено ако енергийната ефективност е слаба. През повечето време изолацията е полезна за предпазване от пряка слънчева светлина. „На практика се предпазвате от топлината навън“, обяснява Годфрой.

Ако жилищата във Великобритания и в Европа не са добре подготвени за настоящите температури, това лято е предвестник на предизвикателствата в бъдеще. Температурите достигнаха рекордни нива на Стария континент с горещи вълни в Италия, Испания и Гърция. Във Великобритания рекордните жеги миналото лято, при които температурите надхвърлиха 40 градуса по Целзий, може да бъдат считани за обичайни до 2060 г. и дори за не твърде високи до 2100 г., според изследване на националната метеорологична служба.

Застаряващото население в Европа, което е по-уязвимо към жегите, е нарастващ рисков фактор. Същото важи и за наличните жилища. Проникването на климатизацията във Великобритания, Франция и Германия е под 5% от домовете. Дори в Италия, където жегите са нещо обичайно, под една трета от жилищата имат климатици, въпреки че последните качествени данни са отпреди десет години. Доклад, поръчан от Комисията по климатичните промени във Великобритания, установява, че половината от жилищата в страната в момента са изложени на опасност от прегряване, като са се затоплили с 1,2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната ера. При затопляне с 2 градуса 90% от жилищата ще бъдат застрашени от прегряване.

Хора са се събрали около чешма в горещо време в Рим миналия месец. Снимка: Bloomberg

Много европейци, особено родители, познават прохладните райони – те знаят къде да отидат, когато стане твърде  горещо у дома. Но дори най-добрите търсещи прохлада не могат да постигнат твърде много. Климатизираните „центрове за прохлада“, популярни в страни като САЩ – Финикс има над 40 такива центъра, на практика не съществуват в Северна Европа. И нито един дневен климатизиран оазис не може да помогне с горещините през нощта.

В много части от света нощите се затоплят по-бързо от дните. В много европейски страни нощите, в които температурите никога не падат под 26 градуса по Целзий, са известни като „тропически нощи“. Когато са няколко поредни, възможностите на тялото да се възстанови от горещините през деня стават ограничени. Цикълът на съня на хората е от ключово значение за регулирането на вътрешната им температура и изследвания установяват връзка между нарушения на съня заради жегите и прекомерната смъртност, особено от инсулт.

„Това се дължи на трайния натиск върху тялото. Това е много сериозен здравен риск и голямо притеснение за последиците от климатичните промени върху човешкото здраве“, казва Маги Рей, президент на отдела за епидемиология и обществено здраве към Британското кралско дружество по медицина.

Жилищни сгради в Стокхолм, където допълнителните часове дневна светлина може да направят високите температури по-проблематични. Снимка: Андрей Рудаков/Bloomberg

Скандинавският полуостров рядко има проблеми с горещини през нощта, но изпитва затруднения със слънчевата светлина. В Швеция допълнителните часове дневна светлина през лятото, които обичайно са смятани за бонус, може да се превърнат в проблем, когато температурите станат твърде високи.

„Никога не оставаме без слънце и шведите биха се възмутили, че се оплаквам от това“, казва 29-годишната Хестер Мот, която е от Великобритания, но живее в Стокхолм. В общество с едва шест часа дневна светлина през зимата апартаментите с широки прозорци са силно търсени. Мот, приятелят ѝ и новородената им дъщеря живеят в такъв – жилище под наем с високи тавани от 1929 г.

Прозорците с югозападно изложение гарантират слънце през целия ден, но тъй като всички са от едната страна, възможностите за създаване на течение са малки, когато навън е топло. През летните месеци температурите в апартамента може да се увеличат до 30 градуса. Заради местни ограничения върху фасадата на сградата ѝ Мот не може да инсталира климатик.

„Живеем в обичайна жилищна сграда в Стокхолм, която е построена така, че да издържи ужасно студени зими. Приятно ни е тук през зимата. Но недостатъкът е, че завираме през лятото“, казва Мот.