Кой влиза в новите молове?

България също не бе подмината от тази нова вълна. Резултатите от друго проучване на CBRE сочат, че София се нарежда на 34-о място по изграждане на нови търговски центрове.

В глобален план новите площи в процес на строителство са били близо 30 млн. кв. м към средата на годината.

Според Сергей Койнов търговците у нас се възползват от този увеличен брой обекти, за да затвърдят позицията си на пазара. Понякога това дори може да става за сметка на краткосрочната им печалба.

Три групи наематели

Койнов посочва, че интерес към новите обекти проявяват основно три групи търговци. На първо място са тези, които вече познаваме от съществуващите търговски центрове. Наред с тях някои от новите центрове привличат нови марки, които стъпват за първи път на българския пазар.

Има и „една група с потенциал, чието поведение предстои да се анализира – ритейлърите, които познаваме от търговските улици, но които до момента нямат присъствие в търговски център“, обяснява Койнов.

Очакванията на наемателите за ръст на потреблението към момента на откриване на новите търговски центрове задържат наемните нива в познатите граници, смятат специалистите от компанията.

Ефектът от пускането на новите значителни обеми търговски площи върху наемите обаче ще зависи не само от стратегиите на инвеститори и наематели, а най-вече от развитието на общата икономическа среда.

Към момента на 1 000 жители у нас се падат по около 81 кв. м търговска площ, което все още отрежда на България едно от последните места в Европа. След отварянето на новите проекти на 1 000 души в страната ни ще има по 105 кв. м. модерни търговски площи, а в София разпределението ще надмине 300 кв. м на 1000 души. За сравнение, средното ниво в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е около 200 кв. м.