Страда ли Марио Драги от дефлационна параноя?

Ако приемем все пак, че правителството успее по някакъв начин да напипа правилната формула и разпредели ликвидността по подходящ начин, това отново в крайна сметка ще доведе до неправилното разпределение, тъй като натрупването отразява желанието да се пренастроят относителните цени в по-голяма близост до това, което обществото наистина иска да бъде произведено.

Печатането на пари всъщност може да увеличи желанието на хората да държат пари в брой – факт, който наблюдаваме и днес. Задържането на средствата е сред предпочитаните избори, когато относителните и абсолютните цени са деформирани от печатарските преси на централните банкери.

Разбира се, никой не поставя на дневен ред в обществото тези критични въпроси. Ако централните банки са наистина загрижени за този тип дефлация, те трябва да насочат фокуса си към банкирането с частичен резерв, а не към резултатът, до който води то. С други думи, ако един пиян човек желае да избегне махмурлука на сутринта, пиенето на още уиски едва ли ще му помогне в постигането на крайната цел. Правилното решение е просто да се откаже от алкохола.

"Вторият недостатък на ниската инфлация е, че тя прави корекцията на дисбалансите много по-трудна", посочи наскоро Марио Драги. В действителност президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) бърка първият източник на дефлация с втория. Ниската инфлация в еврозоната от последните месеци всъщност се дължи на засилването на еврото, както и на спада в цените на храните и енергията.

Лъч надежда е Бундесбанк. Германските банкери очевидно не са слепи за меко казано спорните планове на ЕЦБ, които включват и практическо свиване на дълговете на страните от периферията. Основният проблем в тази връзка всъщност са раздутите публични сектори и Йенс Вайдман и компания много добре знаят това.

Съотношението на публичните дългове към БВП при страните от южната част на Стария континент, приели еврото, продължава да се увеличава в сходна прогресия и с покачващото се данъчно бреме. Това води до постоянно свиване на частния сектор. Много банки в Южна Европа се намират в технически фалит. Необслужваните кредити в Италия например нараснаха ​​от около 5,8% през 2007 г. до над 15 на сто днес. Ситуацията наистина се влошава.

Макар че отново не предприе действия на последното си заседание, ЕЦБ вероятно ще прибегне до отрицателна лихва по овърнайт депозитите още през юни. За да не шокират рязко пазарите Драги и съратниците му ще запазят по-силния си коз – количествените улеснения – за по-късно.

За разлика обаче от ситуацията в САЩ, където Фед безпроблемно продължава да изкупува токсични активи, ЕЦБ е ограничена в действията си. Директното изкупуване на европейски ДЦК нарушава германската конституция. При положение обаче, че базираната във Франкфурт банка не се вслуша в гласа на Берлин, можем да станем свидетели и на нещо немислимо доскоро – Германия да обмисли перспективата за излизане от еврозоната.