Централната банка на Швеция понижи основнaта лихва повече от очакваното

Централната банка на Швеция (Riksbank) понижи основния лихвен процент с повече от очакваното в опит да предпази най-голямата скандинавска икономика от дефлация, предава Bloomberg.

Лихвената ставка бе свалена с 0,5 процентни пункта до 0,25%. 16 от всички 17 анкетирани от агенцията икономисти очакваха, че лихвеният процент ще бъде смъкнат до 0,5%. Това се случи часове преди редовното заседание на Европейската централна банка, на което не се очакват изменения на лихвите.

„Икономическата активност продължава да се подобрява“, гласи становището на финансовата институция. „Въпреки това инфлацията е по-ниска от прогнозите, а инфлационните очаквания определено са по-ниски спрямо отчетените през април.“

Още тогава шведските централни банкери сигнализираха, че са готови да разхлабят курса на паричната политика, тъй като отнесоха доста критики за неуспеха си при достигането на целта за инфлацията в продължение на повече от две години. Банкерите, начело с гуверньора Стефан Ингвес, бяха склонни да понижат основния лихвен процент въпреки високата задлъжнялост на домакинствата и безработицата над 8 на сто.

През май индексът на потребителските цени в Швеция отстъпи с 0,2% на годишна база, спадайки за пети пореден месец. През юни Националният институт за икономически изследвания на страната направи прогноза, че през 2014 г. потребителските цени ще се свият с 0,1%, а инфлацията, изключвайки разходите за ипотеки, ще остане под 2-процентовата цел на централната банка поне до 2018 г.

Нобеловият лауреат Пол Кругман е един от критиците на политиката, която води Централната банка на Швеция. През април той определи паричната й политика като пример за „садомонетаризъм“. Според него тя създавала дефлационна спирала, подобна на тази, която преживя Япония. Миналата година Ларс Свенсон, който работеше с Кругман в Университета в Принстън, напусна Борда на централната банка, след като не успя да убеди своите колеги, че трябва да фокусират действията си най-вече върху инфлацията и безработицата.

През май безработицата в Швеция бе 8% спрямо 5% в Дания и 3,3% в Норвегия. От 1995 г. насам цените на имотите са скочили почти тройно, а дълговете на домакинствата се удвоиха, достигайки дял от близо 175% от разполагаемите доходи. Поради тези причини правителството беше принудено да увеличи капиталовите изисквания за банките с цел обуздаване на кредитирането.

През първото тримесечие на 2014 г. икономиката на Швеция се сви с 0,1% на тримесечна база, след като доверието в производствения сектор остана под историческото си равнище. През май износът бе 12% под нивото, отчетено през същия месец, но две години по-рано, и почти без изменение спрямо 2013 г.

По последни данни икономиката на Швеция набира скорост. Потребителското доверие се подобри през юни, пазарът на труда показва признаци, че безработицата е напът да се понижи, а производствената активност се ускорява.

Миналият месец финансовият министър на Швеция Андерс Борг заяви, че централната банка трябва да гарантира, че кроната няма да се покачи в „нежелана посока“, с което да навреди на икономиката, която разчита силно на износа.