Ралито на лирата издиша с новите съмнения на Ердоган за паричната политика

Най-доброто рали за турската лира от 2012 г. изглежда започва да губи инерция, след като президентът Реджеп Ердоган отново възроди съмненията за посоката на турската парична политика.

Турската валута поскъпна с над 1% спрямо долара от началото на годината, прибавяйки към ралито от 14% през последните два месеца на 2020 г.  Това обаче бе така до петък, когато държавният глава отново повтори тезата си, че високите лихвени проценти подхранват инфлацията. Оттогава лирата отслабна с почти 2% - най-лошото представяне от 24 валути на развиващи се пазари, а трейдърите на опции са в „най-мечото“ си настроение спрямо валутата от ноември насам.

Към 22:30 ч. в понеделник турската лира продължава да поевтинява и се разменя при цена от 7,4798 лири за долар.

Обратът показва, че изглежда някои инвеститори започват да губят вяра във възможността за промяна в Турция. Коментарите на Ердоган са първият му коментар срещу икономическото ръководство в страната от ноември, когато Наджи Агбал бе назначен за гуверньор на централната банка и обеща да следва по-традиционна парична политика в опит да спре потъването на лирата.

„Скептични сме“, посочва Жолт Пап, инвестиционен специалист на JPMorgan Asset Management в Лондон. „Това наистина ли беше промяна на политиката или тактически ход за облекчаване на пазара? Искаме да знаем. Необходима е известна предпазливост“, коментира той.

В изказване пред местни бизнесмени Ердоган заяви в петък, че високите лихви са причина много турски компании да банкрутират. Той обаче подчерта, че ценовата стабилност е водещ приоритет за 2021 г. и заяви, че ще изказва мнението си за лихвите независимо дали някой ще се вслуша в тях. Следващата среща на комисията за парична политика е в четвъртък и повечето икономисти, допитани от Bloomberg, очакват Агбал да запази основната лихва непроменена на 18-месечния си връх.

„Наблюдаваме ситуацията отблизо“, заяви Марсело Асалин от William Blair Investment Management. „Сега очакваме повече доказателства, че това или е устойчива положителна реформа, или е просто е поредна заблуда“, допълни той.

Но дори и Ердоган да остави централната банка да действа по свое усмотрение, то Турция я чака още много работа за подобряване на макроикономическата основа – най-вече по отношение на затваряне на бюджетния дефицит и възстановяване на инвеститорското доверие, посочват от HSBC Global Asset Management.

„Малко вероятно е централната банка да продължи затягането на ликвидността безкрайно“, казва Браян Картър, от HSBC Global Asset Management.