Новата агрополитика на ЕС може да се забави с една година

Съществува голяма опасност новият законодателен пакет с бюджетната рамка по селскостопанската политика за следващия програмен период (2014 - 2020 г.) да влезе в сила с една година закъснение, като негативните сигнали в тази посока се задълбочават.

Това съобщи евродепутатът Мария Габриел при днешното обсъждане на българската позиция по Общата селскостопанска политика (ОСП), която тепърва ще бъде защитавана в Еврокомисията и Европарламента.

Горещата есен за политиците ще продължи до края на годината, защото в следващите три месеца държавите членки ще трябва да отстояват исканията си за запазване на общия бюджет за ОСП, който поради общото ограничаване на бюджета на ЕС през следващия програмен период, е възможно да бъде намален с 10% до 20%. Бюджетът от 2007 г. до края на 2013 г. възлизаше на 418 млрд. евро, припомни Габриел.

В близките месеци предстоят критични преговори и по проекторамката на Еврокомисията, където всяка държава членка ще отстоява интересите на своите фермери.

Дори пакетът от документи да бъде готов до края на тази или в началото на следващата година, според изискванията на Лисабонския договор той трябва да бъде одобрен от Европарламента и от Съвета на министрите, чиито процедурни срокове са продължителни, така че вместо от 2014 г. ОСП е възможно да влезе в сила от 2015 г., посочи още Габриел.

На този етап експертите обаче не се наемат с прогнози как ще се отрази това забавяне върху прилагането на ОСП, в случай че има една празна година между двата програмни периоди.

България ще защитава исканията си за запазване на досегашния бюджет по програмата за селските райони, който е в размер на 3,2 млрд. евро, посочи зам.- министърът на земеделието и храните Светлана Боянова.

Като припомни, че страната ни подкрепя основните промени в еврозаконодателството, свързани с прилагането на екологичните практики в земеделието, Боянова поясни, че голяма част от сектора все още не е готов за цялостно прилагане на тези практики. В тази връзка администрацията ще настоява вместо през 2016 г. българските фермери да получат изравняване в тавана на директните плащания с тези на старите държави членки на ЕС две години по-рано, още през 2014 г.

България ще предложи също да има преходен период за въвеждане на задължителното 30% зелено плащане, което фермерите ще получават за въвеждане на дейности, опазващи природната среда, посочи евродепутатът Мария Габриел.

В случай, че след 2014 г. бюджетът за ОСП бъде намален и това се отрази върху размера на директните плащания, България ще предложи това намаление да не се прилага за новоприсъединилите се държави, посочи зам.-министър Боянова.

За да могат българските производителите да се адаптират по-бързо към бъдещото еврозаконодателство, министерството на земеделието подготвя и нормативни промени, които да регулират поземлените отношения, така че да бъдат избегнати сегашните проблеми по ползването на земеделската земя, довели до сериозни санкции, предизвикани от застъпванията на терените, обясни Боянова.

В тази връзка още през следващата седмица ведомството ще представи за обсъждане проект, който да обвърже бъдещите субсидии с обработването на земята, което кореспондира и с идеята помощта да се дава само за икономически активни стопани, допълни зам.- министърът.

Съвместно с администрацията на фонд „Земеделие“ се работи активно и по преодоляването на досегашните проблемни с липсата на предварително финансиране на европроектите. Още през следващата седмица фондът ще подпише споразумение с търговските банки, които ще гарантират кредитите на фермерите, за да могат те да изпълнят проектите си.

За последните три месеца експертите са проверили стотици одобрени частни проекти, чието изпълнение е блокирано поради невъзможността хората да получат заем за него, поясни за Investor.bg зам.- изпълнителният директор на фонда Васил Грудев.

Под заплаха от изпълнение са около сто проекта, половината от които ще бъдат спасени благодарение на гаранционната схема, посочи още Грудев.

Неусвояването на средствата за екология, чийто бюджет за първия програмен период е в размер на 740 млн. евро остава основният проблем на програмата, затова и администрацията тепърва ще търси варианти, за да насърчи инвестициите в екопроекти. „За нас беше необяснимо защо хората не кандидатстват по различните мерки от програмата за селските райони, но е факт, че досега по тази ос са усвоени едва 116 млн. евро“, обясни зам.- министър Боянова.

В тази връзка съвместно с представителите на браншовите съюзи се прилагат нови облекчения, които да насърчат инвестициите в тази област. Едно от тях е и разширяването на зоните на природните паркове, където по мярката за „пасторализъм“ животновъдите получават допълнителни субсидии.

Същото се отнася и за дейностите, прилагани в екологичната мрежа НАТУРА 2000, където стопаните са длъжни да опазват ценни животински и растителни видове.

При днешното обсъждане на ОСП, организирано от представителството на Европарламента в България, с ценни предложения излязоха и представители на браншовиците. Повечето от тях настояха за адекватно прилагане на изискванията за „зелени плащания“, така че при интерес към част от мерките да има възможност от прехвърляне на субсидии, за да не се губят средства, както се получава в момента по част от мерките.

Голяма част от въпросите на този етап остават без отговор, тъй като преговорите в ЕК тепърва предстоят.