Икономисти обсъждат постепенно да отпаднат субсидиите за европейските фермери

Плавно отпадане на директните плащания за обработваема земя и замяната им със застраховане срещу лоши метеорологични условия, за да не се изкривява пазарът – този въпрос дискутираха икономистите от ИнтелиАгро, които представиха анализа "10 години ОСП в България - постига ли целите си Общата селскостопанска политика на ЕС?".

В Нова Зеландия субсидиите за селското стопанство бяха премахнати в средата на 80-те години, а резултатът е два пъти по-висок, отколкото по време на подпомагането, заяви Николай Вълканов от консултантската компания. „Това не пречи на производителите в тази държава да заливат целия свят с месо, вино и друга селскостопанска продукция“, каза той.

Анализаторът определя субсидирането на земеделието като „изцяло политически механизъм, наложил се отдавна във времето и прекалено труден за премахване. Веднъж като започнете да давате пари на определена група от обществото, е много трудно да ги вземете обратно“.

Вълканов заяви, че в рамките на СТО политиката е подпомагането да отпада. „Светът върви към либерализация на пазарите. Тя не може да върви заедно с обвързана подкрепа. Това е най-доброто за потребителите, защото ще имат избор на стоки на конкурентни цени“, убеден е той.

Източник: ИнтелиАгро

Той спомена при представянето на анализа и страничните ефекти от ОСП – концентрация на земеползването и плащанията в сравнително малко фирми.

Според представения днес анализ за 10 години прилагане на ОСП в България общата оценка на постигнатия напредък от 2007 г. досега не е задоволителна.

Страната поддържа ръст, който е средно 0,5% за година и е съотносим спрямо средното за ЕС-28. Натрупаният ръст за 2013/14 г. спрямо базовата 2005 г. е 9,4%. Според икономистите това е крайно недостатъчно и с този ръст България не може да настига реално по производителност европейските държави и не може да навакса изоставането.

През 2007 – 2016 България произвежда под 1% от брутната добавена стойност на ЕС с 2,7% от земята и труда в сектора, което според експертите показва екстензивния характер на земеделието.

По производителност на единица площ почти не растем през последните години, заявиха икономистите. Те отчетоха, че производителността на човек расте през периода, но не достатъчно.

Според анализа на 1 евро субсидия в България се инвестират 0,29 евро при 1,16 евро в ЕС.

Над 5,5 млрд. евро публични средства са се влели в сектора за тези години, заяви икономистът Стилиян Гребеничарски. Затова според него е трудно да говорим за ръст в производителността и настигане на останалите европейски страни.

Субсидиите растат, но с тях и разходите, включително за ренти, припомни Николай Вълканов. От анализа става ясно, че субсидиите се преливат към собствениците на земя – всяко повишаване на директните плащания с 1 лв. вдига рентите с 0,72 лв.

Авторите на анализа посочиха, че за изминалите 10 години не е имало проблеми с наличността на храни. Отбелязан е 9% среден годишен ръст на вноса, но 14% на износа.

Огромните проблеми пред сектора остават нерешени с десетилетия: разпокъсана собственост на земята, труден достъп до напояване, висок дял на сивия сектор, казаха анализаторите.

Те допълниха, че в България цените на храните са с 30% под средните за ЕС за последните 7 години. Средните доходи на населението растат, но остават най-ниски в Общността, а българските потребители продължават да са сред най-чувствителни към цените.

Те посочиха и други нерешени проблеми в селските райони – престъпността, която по думите на Вълканов ги превръща в „някакъв Див Запад“.

Развиват ли се селските райони? Източник: ИнтелиАгро