Защо се бави либерализацията на електроенергийния пазар у нас?

Официално електроенергийният пазар в България е либерализиран от 2007 г., но към момента тази либерализацията всъщност се разпростира само на около 30% от пазара. Това обявиха експерти в бранша на международна конференция, проведена в края на миналата седмица в София.

Виждането на част от търговците на електроенергия относно причините за липса на либерализацията на електроенергийния пазар и какво може да се направи за нейното ускоряване, представи Тодор Ангелов, търговски директор на „Обединени енергийни търговци” ООД. 

Електроенергията на свободния пазар у нас се доставя само от два производителя – АЕЦ Козлодуй и „Марица Изток 2”, които са държавни, каза Ангелов. Това според него по начало не дава възможност за големи разлики в цените на закупуваната от търговците енергия. Освен това договорите за изкупуване на елктроенергия могат да се променят на 6 месеца, докато в този бранш, според търговците, би трябвало да има възможност за гъвкавост.

Когато даден клиент (фирма) на едно от трите електроразпределителни предприятия в страната поиска да купува ток от друг търговец, той трябва да мине през сложна бюрократична процедура, посочи Ангелов. Това според него е една от причините желаещите да търгуват на свобдния пазар да не са много.

Търговците предлагат в подобна ситуация да е достатъчно клиентът на ЕРП-то просто да удостоверява, че няма финансови задължения към енергийното дружество.

От „Обединени енергийни търговци” ООД смятат, че би трябвало да отпадне сегашното правило, според което малките фирми купуват елктроенергия от регулирания пазар (на който цените се определят от Държавната комиися за енергийно и водно регулиране), а големите (т.нар. привилегировани потребители) – от свободния пазар.

По думите на Тодор Ангелов всяка фирма би трябвало да може сама да избира откъде да купува ток.

За да има достъп до свободния пазар на електроенергия, дадено юридическо лице трябва да изпълни определени изисквания относно оборот и численост на персонала - които според търговците не са много ясни, особено като се има предвид, че по време на криза „персоналът” е динамична величина.

Търговците на ток, които имат лиценз да търгуват и с чужбина, за даден период могат да търгуват само с един външен партньор, каза Ангелов и коментира, че това ограничение според него би трябвало да отпадне.

Относно високите цени на тока от възобновяеми енергийни източници (особено от вятър и слънце), виждането на „Обединени енергийни търговци” е, че преференциални цени не трябва да има. Вместо това се предлага да се развие т.нар. търговия със „зелени сертификати” (каквато у нас няма), така че скъпият ток от ВЕИ да се заплаща не от всички, в това число и от домакинствата, а главно от големи фирми, включително и от чужбина.

На форума за пореден път бе изтъкнато, че истинска либерализация на пазара не може да има без създаването на електроенергийна борса. Според ДКЕВР това би могло да стане към края на следващата година.

Представяйки основните принципи на функциониране на големите европейски енергийни борси, Пламен Попов (мениджър за Източна Европа на „Щаткрафт”) посочи, че основните характеристики на тези пазари са стандартност на търговията, ликвидност и прозрачност.

Попов поясни, че в случая под ликвидност се имама предвид, че никой от участниците на пазара, независимо колко голям е, не може сам да промени средната цена на електроенергията.

По думите на Пламен Попов основните предимства на борсовата търговия пред двустранните сделки са високата степен на автоматизация и стандартизация, намаляването на кредитния риск, фактурирането само спрямо борсата и предоставянето на гаранции за сделката.

Като положителни характеристики се посочват още необходимостта от по-малко двустранни взаимоотношения, по-доброто усещане за посоката на пазара и гъвкавите продукти и условия.