БСК не вижда нужда от рестарт на АЕЦ "Белене" с държавно участие

Държавата не трябва да се ангажира финансово в нов проект за ядрена централа, т.е АЕЦ „Белене“ може да бъде реализирана само на базата на частно участие, при стриктното спазване на принципите за безопасност, гласи становище на Българската стопанска камара (БСК), изпратено до Народното събрание.

От организацията не виждат смисъл от рестарт на проекта, тъй като централата не е част от дългосрочна обоснована икономическа и енергийна стратегия, а и под въпрос в момента е необходимостта за изграждане на нови мощности за задоволяване на вътрешното потребление.

Темата за АЕЦ „Белене“ отново беше повдигната от партия „Атака“ след като лидерът й Волен Сидеров внесе в Народното събрание законопроект за рестарт на дейностите по проекта. На този етап обаче обсъждане на този проект все още не е проведено в парламентарните комисии – на последното заседание на Комисията по енергетика дискусиите бяха отложени с мотива, че на тях трябва да присъства и енергийният министър Драгомир Стойнев.

По време на блиц контрола в Народното събрание в сряда премиерът Пламен Орешарски пък коментира, че в началото на своя мандат правителството е обещало анализ за икономическата полза от проекта. "На настоящия етап не съм готов да отговоря конкретно на тези въпроси и затова не съм инициирал дебати по темата“, заяви тогава премиерът.

От БСК допълват още, че държавата и държавните дружества не трябва да се обвързват с изкупуване на енергията, произведена от ядрената централа и бъдещите ценови условия за това. Позиция на камарата е, че държавата не бива да се намесва на енергийния пазар, освен в случаите, когато има реална заплаха за недостиг на производствени мощности и за сигурността на доставките.

От „Атака“ направиха още едно предложение в сферата на енергетиката – за преобразуване на електроразпределителните дружества в предприятие с преобладаващо държавно участие. По същество това е национализация и експроприация, което е нарушение на конституционните права на частната собственост, обявиха от БСК.

„Заместването на инвеститори с репутация и опит в прилагането на утвърдени европейски практики от държавни структури по неясни правила ще създаде трусове в управлението на компаниите и е риск пред сигурността на доставките“, се казва в позицията на организацията по тази тема.

Не са направени оценки на финаносово-икономическите последствия от подобен акт, както и се увеличава несигурността и непредсказуемостта на бизнес средата, обясняват още от БСК.

Становищата по двата казуса вече са изпратени в Народното събрание.