Идеята за нов енергиен фонд прескочи първото гласуване в парламента

Красимир Янков от БСП Лява България критикува предложението, посочвайки, че няма разчети и защо вноската е определена точно в размер на 5%, какви ще бъдат приходите от продажби на емисии, както и какво ще правят компаниите, които дължат вноски във Фонда, ако до 15-то число, каквото е задължението за ежемесечно внасяне на вноската, не са изплатили заплатите на служителите си. Според Янков предложенията не са съгласувани и с банковия сектор, който инвестира във възобновяеми източници.

Промените са необходими, посочи Рамадан Аталай от ДПС, допълвайки, че те дефакто ще дадат основание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да определи цената на електроенергията от 1 август.

Според него обаче тези промени можеха да бъдат приети още през март, а сега те са предложени и „приети в кабинета на Бойко Борисов от малка група бизнесмени“. Той изказа съмнения и че текстовете на предложението на ГЕРБ имат ретроактивно действие (по отношение на преразглеждане на цената на ВЕИ централи, които са нарушили законите – бел. ред). Аталай допълни, че между първо и второ четене този проблем трябва да бъде изчистен.

Валери Симеонов от Патриотичния фронт обаче беше категоричен, че не могат да бъдат опростени нарушенията, установени от Агенцията за държавната финансова инспекция (АДФИ) при проверката на ВЕИ сектора.

Вноските във Фонда бяха определени от Радан Кънев от Реформаторския блок като „квази данък“. Той посочи, че има риск те да отпаднат между четенията на текстовете, и допълни, че е „гавра“ с производителите на ток от възобновяеми източници да продават на цената за излишък на балансиращия пазар. Той предложи те да имат право да продават електроенергията над лимитите на енергийния регулатор на свободния пазар.

Още в началото на дебатите депутатът Кирил Цочев от АБВ посочи, че от началото на 2015 година са правени вече пет промени в Закона за енергетиката. Според него това означава, че идеите са разпокъсани и възникват съмнения за стабилност и прогнозируемост на средата. Групата на АБВ обаче подкрепи новите изменения, за да може да се даде възможност да се изчистят проблемите в сектора и да се работи за въвеждането на либерализирания пазар на електроенергия.

Текстовете бяха подкрепени и от депутатите от „Патриотичния фонд“, но с уговорката, че между двете четения в Народното събрание ще бъдат предложени промени, за да се подобри предложението. Според тях, ако няма промени в закона, цената на електроенергията ще се повиши необосновано, защото резерви все още има.

Искрен Веселинов, който е част от политическата формация, предложи във Фонда за сигурност на електроенергийната система да внасят вноски и електроразпределителните дружества, както и да се потърсят други начини за финансиране, което ще позволи той да бъде „мощен орган“ за стабилизирането на системата.

Той посочи за пример на източник на финансиране дивидентите на държавните енергийни компании или приходите от търговия със зелени сертификати.

За Магдалена Ташева от Атака проблемът е, че прекалено честите промени в Законът за енергетиката не са в полза на потребителите, а в полза на лобистите, част от които „се намират в тази сграда“.

Депутатът от Българския демократичен център (БДЦ) Георги Недев повдигна въпроса как ще бъдат събирани средствата в новия фонд и дали те могат да бъдат признати за допустими разходи от Комисията за енергийно и водно регулиране. Недев изрази и опасения, че тези вноски може да се окажат недопустима държавна помощ.

Вносителите от ГЕРБ признаха, че промените имат нужда от прецизиране и това ще стане между първо и второ четене на проектозакона. „Аз не виждам нищо, което да не може да се коригира между първо и второ четене“, посочи председателят на енергийната парламентарна комисия Делян Добрев. Той допълни, че вносителите, част от които е и той, ще се съобразят с предложенията.

Добрев уточни още, че ценовото решение на КЕВР е балансирано, а промените в Закона за енергетиката ще дадат нови изходни данни, които да дадат възможност и за ново решение от страна на регулатора.

Валентин Николов отговори на критиките, че вноските във Фонда ще ограничат печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ с 40 млн. лева. Той посочи, че заради тарифния дефицит държавната електрическа компания дължи на ядрената централа към 200 млн. лева.