Той цитира финансовите министри в еврозоната, които казват, че мерките за икономиката трябва да продължат, докато се види краят на медицинския проблем на пандемията - да бъдат по-пряко насочени към най-засегнатите групи и вдигането им да бъде внимателно и последователно.
"Трябва да се приготвим за още дълго използване на противокризисни мерки", подчерта Калфин.
Кризата с ваксините
Бившият външен министър смята, че България е изтеглила късата клечка, след като половината поръчани ваксини са от AstraZeneca, която има проблеми с доставките.
"Сега ще се иска преразпределение от други страни, за да дойдат повече ваксини до нас. Не сме предвидили, че някой от доставчиците би могъл да има проблем. Малта има три пъти повече ваксини от България на човек от населението. Може би тя (AstraZeneca - бел. ред.) е най-евтина. Ако това е така, оказва се, че правителството е взело грешно решение", смята бившият министър.
Калфин обясни, че от началото на лятото той става изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд.
"Това е най-старата агенция на Европейския съюз. Занимава се с това не само да проучва, а и да предвижда процесите в трудовата среда. Управлява се на правна основа от синдикати, работодатели и правителства - всяка държава членка има трима представители. Трябва да се създадат условия, за да няма празни полета в регулациите - да има честно съревнование", съветва той и разкри, че в основата е да се използва добрият опит в страните на ЕС.
Работата от вкъщи
Според Калфин при оставането вкъщи трябва да се постигне баланс между семейния живот и работата.
„В законодателството ни за дистанционната работа се казва, че работодателят носи отговорност за условията на труд - на работното място в офиса и вкъщи. Животът е доста по-шарен от регулациите, не е задължително всичко да се регулира, но трябва да се защитят хората. Затова ЕС говори за правото "да се откъснеш" - да има период от денонощието, в което работодателят ти да не те търси", убеден е Калфин.
По думите му българската икономика трябва да се приближи до средните европейски равнища по отношение на производителност, конкурентоспособност, заплащане, като „повишаването на доходите трябва да се прави умно“.
„Не е проблем, че сме малки, проблем е, че са ни големи разликите от европейските равнища“, отбеляза бившият евродепутат и се надява, особено след изборите, в „българската икономика ще има повече добавена стойност, която да осигурява пълна интеграция, а не помощни услуги за европейската икономика“.
Трябва ли да вземем пример от Румъния в политиката на доходите? Как се решават трудови спорове по време на пандемия? До какво води липсата на имунизации?
Вижте целия разговор във видео материала на Bulgaria ON AIR.


Кола се преобърна по таван на тротоар
Това са последните дни, в които цените ще се изписват в лева и в евро по закон
Хванаха за ден 29 шофьори с алкохол или наркотици
Три главни дирекции поемат дейностите на Регионалните здравни инспекции
Илин Димитров: Подобряването на свързаността ще помогне за развитието на туризма
Системите за съхранение на енергия в Европа напредват, регулациите изостават
AI пробивът на Китай не се дължи само на една компания
Китайски 2-минутни микродрами станаха индустрия за 11 млрд. долара
Как неизвестен гигант се превърна в риск за пазара на желязна руда
Стратегията за растеж на Kendra Scott
Създателят на Juke поема глобалния дизайн на Nissan
Китай забранява сините светлини на автопилота
Коя е най-търсената екстра при покупка на нов автомобил
Защо производителите възродиха забравената електрическа турбина
Новите коли крият опасност, за която малцина знаят
Президентските избори без големите номинации: Какви са шансовете на Гюров срещу Йотова
БСП изчерпа потенциала си и трябва да скъса с русофилството
Когато правният проблем не чака – историята на Дилова и партньори