37% от еврооблигациите ни са купени от британски инвеститори, 15% - от наши

Новата успешна емисия на нови 10-годишни бенчмаркови еврооблигации от четвъртък е била записана за по-малко от 30 минути след обявяването на процедурата по приемане на поръчки, гласи официална информация от Министерството на финансите. Страната ни успя да осъществи сделката за 1 493 млн. евро и да осигури най-ниския досега купон за свои еврооблигации. Citigroup, HSBC и J.P. Morgan са действали като водещи мениджъри на сделката.

Повече от 250 инвеститора са участвали в новата емисия, която ще бъде емитирана на 3 юли 2014 г., като съвкупната стойност на заявените поръчки е възлязла на 3,7 млрд. евро, се казва в съобщението.

След широко представяне на емисията в цяла Европа мениджърите на емисията решиха да използват положителното настроение на пазара, за да ускорят стартирането на новата емисия облигации на България чрез обявяване на 10-годишен матуритет (септември 2024 г.), уточняват от финансовото ведомство.

След набиране на силен заявен интерес през предишния ден в размер на повече от 1,3 млрд. евро, процедурата по приемане на поръчки формално е стартирала в 8:00 ч. по Гринуич при първоначална цена от 170 б.п. над интерполираната цена на 10-годишни лихвени суапове. Общата стойност на заявените поръчки е нараснала бързо до над 4 млрд. евро в резултат на изключително силния инвеститорски интерес, което е позволило да се намали ориентировъчната доходност с 10 б.п. до средна цена на лихвените суапове +160 и да се стартира емисията на това ниво, поясняват от ведомството.

България е успяла да привлече изключително разнообразна и много добре диверсифицирана инвеститорска база за тази емисия както по географски признак, така и по видове инвеститори. Окончателното разпределение по региони е, както следва: Обединеното кралство - 37%, Германия и Австрия - 18%, България - 15%, ЦИЕ - 5%, САЩ офшор - 4%, Бенелюкс - 4%, Франция - 4%, Азия - 3%, Швейцария - 2%, останалата част на Европа и други - 8%.

По видове инвеститори съставът е: инвестиционни фондове - 61%, банки и частни банки - 17%, застрахователни и пенсионни фондове - 15% и централни банки и държавни инвестиционни фондове - 7%, констатират от министерството.