Личният фалит – спасителен бряг или задънена улица

За възможността физически лица да обявяват личен фалит у нас се говори от около пет години. Въпреки това България и Румъния са единствените две държави от ЕС, които не са предвидили законови възможности за това. Какво се случва в ЕС на този фон? Средностатистически всяка година 110 000 германци официално обявяват личен фалит. На фона на 80-милионното население на страната обаче този дял не е особено висок.

Фалитът на физическото лице би означавал и кредиторът, и длъжникът да обявят, че са готови да понесат загуби. Кредиторът се съгласява част от дълговете да бъдат опростени, а за останалите ще е сигурен, че ще получи обратно. Длъжникът пък се задължава чужд човек – финансов консултант, да управлява парите му години напред. И няма да има достъп до нови кредити. 

Въпреки че дебатите около внесения в средата на февруари проект на Закон за защита при свръхзадълженост на физическите лица тепърва предстоят, банкери, икономисти и политици сякаш са единодушни, че от този акт има смисъл, и дори в известна степен е закъснял.

Експертите коментират, че подобен закон е необходим, но внимателно трябва да се анализират ползите и негативите, същинските процедури и да се изгради подходяща инфраструктура за работата, касаеща най-вече съдебната система. Вносителите пък очакват съвсем скоро да започнат по-задълбочените дебати.

„Законопроектът ще бъде разгледан в следващите заседания на Комисията по правни въпроси към Народното събрание“, съобщи за Investor.bg един от вносителите – Лъчезар Никифоров от АБВ, който е и член на правната комисия. Tя от своя страна е водеща при разглеждането на този акт. По думите му обаче със сигурност разглеждането на законопроекта не е предвидено за 18 март, сряда, когато по принцип заседава правната комисия

„Дебат все още няма, защото (законопроектът - бел. авт.) не е влязъл още в правната комисия. Там ще стане“, допълни Никифоров и добави, че дебатите тепърва предстоят. „Страните ще направят забележки. Искам да ги чуя“, уверява народният представител. Депутатът от АБВ обеща да даде повече информация относно обсъжданията, след като правната комисия види законопроекта. Той допълни, че на даден етап и Комисията за бюджет и финанси към НС също ще дискутира предложенията.

Като цяло при създаването на подобен закон у нас може да послужи опитът на държавите членки на Европейския съюз. Освен това експертите не са единодушни, че финансовият сектор би имал опасения от въвеждането на нов за нашето законодателство акт.

„Подходите за превенция на свръхзадлъжнялостта са положителни“, коментира пред Investor.bg изпълнителният директор на Банка ДСК и заместник-председател на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова нуждата от въвеждане на регулации, касаещи фалита на физически лица.

По нейни думи евентуалният български закон за личния фалит може би ще бъде един от най-либералните спрямо длъжниците, но на подобно законодателство не бива да се гледа като на панацея.

Не толкова категорично мнение относно нуждата от специален закон изказа обаче старши икономистът в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов.

„Никой не знае дали такъв закон е нужен, тъй като не е направено изследване и анализ на текущото състояние и доколко то създава проблеми. Някои казват, че непосилни дългове създават проблеми на много хора. Но от друга страна е вярно и обратното - много хора съзнателно не си плащат задълженията (вкл. за парно, данъци, осигуровки) и това не им създава особени проблеми. Не е ясно какво е съотношението между тези два проблема - невъзможността за плащане и нежеланието за плащане. А те изискват съвсем различни решения“, коментира за Investor.bg Георги Ангелов.

Според него най-важното, за което трябва да се внимава, преди да бъде приет подобен закон, е да се отсеят двата случая - хора, които са обеднели и обективно не могат да плащат, и хора, които могат, но не искат да плащат. „Личният фалит трябва да е таргетиран към първите и да изключва вторите, или да ги наказва, ако злоупотребяват, т.е. неправомерно се възползват“, добавя Ангелов. „Освен това фалитът не трябва да означава автоматично отпадане на всички задължения, а само намаляването им до нива, които могат да се обслужват."

Трябва да се изгради достатъчно добра инфраструктура за работа, преди подобно законодателство да влезе в сила, смята изпълнителният директор на кредитния консултант „Кредит център“ Тихомир Тошев.

„Добре е да има такъв закон, защото в живота на един човек понякога се случват събития, които го поставят в изключително сложна финансова ситуация, с която той не може да се справи сам, и която може да доведе него и неговото семейство до сериозни финансови проблеми и значително влошаване на качеството на живот“, казва той.

Според него е добре, когато това е в резултат на трудно предвидими и нецеленасочени събития, да има законодателство, което да позволява потребителят да излезе от тази ситуация с помощта на законово уредени мерки и да получи възможността за нов старт. Разбира се, това следва да стане с редица ограничения предвид ситуацията, в която е бил попаднал, смята той. Според него обаче проектозаконът, внесен от АБВ, е изключително слаб, непълен и неясен.

Финансистът Емил Хърсев пък призовава да се използват изцяло опитът и законодателството на Германия. „Не всички държави в Европа имат закони, уреждащи несъстоятелността на физически лица, но тя е един ценен инструмент както за търговци, така и за нетърговци. С други думи – има необходимост от развитие на този правен инструмент и е добре да има такъв закон“, заяви той.

Той обаче смята, че все още проблемът очевидно не се разбира, и предлага за основа да се използва домакинството и спрямо неговите потребности да се оценява това, което подлежи на отнемане в процедурата по несъстоятелност.
„Доказателството за това е грешната позиция, която някои представители на законодателния орган се опитват да предлагат в такива проектозакони. Къде е грешката? Грешката е в това, че тръгват към несъстоятелност на лицето, като не знаят, че не физическото лице е носител на разходите, а домакинството. Разходите са на глава от домакинството“, продължи коментара си преподавателят в катедра „Финанси“ към УНСС.

„В модерните теории се говори за потребителска несъстоятелност. Нека законодателите погледнат историята на Германия. Те първо нямаха закон за несъстоятелност на нетърговци. След това първата крачка на германското законодателство бе закон за несъстоятелността на физическите лица и след това този закон беше заменен от закон за потребителската несъстоятелност. Разликата е, че законът трябва, когато се говори за несъстоятелност на потребители, да вземе за основа домакинството и спрямо неговите потребности да оценява това, което подлежи на отнемане в процедурата по несъстоятелност“, защити тезата си доцентът.