Навършват се 137 години от утвърждаването на устава на БНБ

Днес се навършват 137 години от утвърждаването на устава на Българска народна банка (БНБ), припомнят от пресцентъра на централната банка.

Актът, утвърден от руския императорски комисар в България - княз Александър Дондуков-Корсаков, полага основите на БНБ. Банката не само е една от първите публични институции в България след Освобождението, но и една от най-старите централни банки в света. Тя е 13-а по ред на основаване.

Утвърждаването на устава е последвано от назначаването на първия управител на БНБ Лудвиг Карбоньор на 4 април, официалното откриване на банката на 23 май и извършването на първата банкова операция на 6 юни 1879 г.

В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти. Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.

По-късно, през 1928 г. е приет Закон за БНБ, с който се извършва най-дълбокото институционно преустройство на банката. Тя се превръща в истинска емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този тип банки дейност, гласи част от историята, достъпна и на сайта на банката. Сградата, в която и досега БНБ осъществява дейността си, е построена през 1941 г.

През Втората световна война БНБ отново е принудена да кредитира държавата и да се справя с обезценяването на лева. С приетия в края на 1947 г. Закон за банките е извършена коренна реформа: частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна планова икономика.

Възвръщането на банковата система на България към принципите на пазарната икономика и на БНБ към принципите на независима централна банка става възможно едва през 1991 г.

През 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и чрез който от 1 юли се въвежда паричният съвет. Българският лев е фиксиран първоначално към германската марка, а от 1999 г. – към еврото по курс 1,95583 лв. за 1 евро. През същата година е извършена деноминация на лева.

През 2005 г. влизат в сила изменения и допълнения в Закона за БНБ, с които се гарантира институционната, функционалната, финансовата и персоналната независимост на БНБ, променя се основната цел на банката и изрично се забранява паричното финансиране от централната банка на публични институции.

С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.

Основна мисия на БНБ е да поддържа стабилността на националната парична единица, да регулира и контролира банковата система в защита на интересите на вложителите и да отговаря за функционирането и развитието на платежните системи.