Навършват се 20 години от въвеждането на валутен борд в България

Днес се навършват 20 години от въвеждането на валутния борд в България, съобщава БНР.

Паричният съвет е приет по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски в условия на тежка икономическа и финансова криза.

Законът фиксира обменния курс на лева към марката в съотношение 1 000 лева за 1 марка. След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът става 1 955,83 лева за 1 евро за няколко дни, докато се осъществи деноминацията. След това курсът става 1,95583 лева за 1 евро, какъвто е и днес.

В навечерието на въвеждането на борда тогавашният президент Петър Стоянов прави обръщение към нацията, което се пази в Златния фонд на БНР.

„Римляните са казали: Убива не отровата, убива дозата! Валутният борд е нашата обща национална отговорност пред предизвикателствата на идващия век. Днес трябва да платим сметката, която ни е оставена от миналото“, коментира той.

Определяният като „бащата“ на валутния борд в България проф. Стив Ханке неведнъж е коментирал, че България не трябва да се отказва от валутния борд в името на еврозоната.

„България от 1997 г. е с валута с фиксиран курс. Според мен присъединяването към еврозоната ще бъде тотално бедствие за страната. Вие ще станете точно като Гърция, без каквато и да е фискална дисциплина“, посочва той.

20 години по-късно икономисти и финансисти признават, че бордът носи стабилност, но и известни негативи. Според бившия премиер Иван Костов ако България не влезе в еврозоната, тя трябва да се откаже и от борда.

Финансовият министър Владислав Горанов декларира, че валутният борд ще действа до приемането на България в еврозоната. В момента има политическа воля за присъединяването ни към механизма ЕРМ II, известен като „чакалня“ за еврозоната, но останалите държави от валутния блок и Европейската централна банка не демонстрират желание да ни допуснат до механизма.