Аркади Шарков: По-доброто здравеопазване няма да дойде с повече пари

“Колкото повече пари наливаш в здравната ни система, толкова по-зле става, т.е., качеството на здравеопазването не се покачва“. Това каза по БНР здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика.

Днес Народното събрание се събира на извънредно засадение, за да гласува на второ четене Закона за бюджета на НЗОК. В него са заложени повече средства, но и редица промени, които на практика прекрояват сектора.

„По-доброто здравеопазване няма да дойде от количеството на парите, влети в системата, макар и някои заинтересовани групи да казват, че парите не достигат и само това е проблемът. Напротив, това не е проблемът на една разпробита каца, каквато е Здравната каса, и на една недостатъчно и недобре оптимизирана система, каквато е тази на здравеопазването“, посочи икономистът. 

Шарков е категоричен, че едно от най-важните неща в здравния сектор е политическата воля и дали правителството би подкрепило непопулярни реформи, които биха накърнили определени интереси.

Липсва политическа воля за реална реформа, каза Шарков. „Въпросът е дали правителството го е страх. В последните години виждаме, че всеки опит за реформа – добра или лоша, е посрещнат с гръмки протести, заплахи и съответно сътресения, които водят до оставките на ръководните лица в здравеопазването и системата остава такава, каквато е била заварена в началото“, обясни експертът. 

Шарков очаква през 2019 г. реформа в болничната помощ. Той подчерта, че клиничните пътеки от години не са променяни, което води до много добре финансиране на някои специалности за сметка на други.

Икономистът се надява през 2019 година да бъде продължен опитът за реформи и да не се налага отново да си говорим за актуализация, макар че отново най-вероятно ще се очаква и догодина да се покачи бюджетът - въпросът е как и на базата на данни ли или просто на базата на това, че парите са изразходени отново неправилно”, посочи той.

Според него в закона са предвидени и добри неща, въпросът е те да бъдат изпълнени. Положително е, че беше прието предложението на БЛС да не се прехвърлят средства между отделните пера. Добра мярка е и въвеждането на разходоефективния модел за медикаментите, тоест заплащането на лекарство, което на най-добра цена предлага най-добра терапия.

Икономистът коментира, че оптимизиране и повишаване на реимбурсацията за медикаментите, които засягат най-голяма група от населението – хипертониците, би спомогнало за това да бъде намален процентът доплащане и би помогнало за превенцията на сърдечно-съдовите заболявания.

Аркади Шарков смята, че вероятно след изборите ще се намери решение за групата хора, за които държавата трябва да внася здравни вноски – деца, пенсионери, държавни служители и т.н. „Предизборно никой няма да пипне парите на тези групи, от които реално зависят изборите“, смята той. За здравно неосигурените пък въпросът е дали социалното министерство би предприело някаква стъпка, защото този проблем касае това ведомство.