Защо реформите бяха изместени в актуализацията на бюджета?

Повече инвестиции в инфраструктурата и засилване на реформите в съдебната система щяха да имат повече дългосрочни позитивни ефекти върху икономиката и нямаше да са толкова проинфлационни, както заложените мерки в актуализацията на бюджета. Това каза Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Няма ги политиките, които трябваше да залегнат в рамките на актуализацията, включително ключови за това правителство - като антикорупционната политика, реформата на съдебната система - всичко това липсва, като че ли остана да се изпълнява с европейските средства по Плана за възстановяване и развитие", коментира той.

В момента средствата ще се насочат към антикризисни мерки, което е разбираемо с оглед структурата на коалицията и желанието на всяка партия да предложи свои мерки в социалната сфера, за да привлече избирателите. "Ако коалицията беше по-стабилна, вероятно щяха да бъдат по-малко антикризисните мерки като част от предвидената актуализация на бюджета", допусна гостът. От макроикономическа точка това означава повече харчене, тъй като тези средства ще се влеят в потреблението и ще имат проинфлационен ефект, допълни Галев. 

По-големи инвестиции в инфраструктурно строителство нямаше да имат негативен ефект върху инфлацията, но и такива не са силно застъпени в актуализацията. "Замразяване на поддръжката и ремонта на проблемни участъци по пътищата може да доведе и до политически трусове, ако се случат сериозни произшествия", предупреди събеседникът и добави, че такива средства би трябвало да се насочат и към други проблемни сектори като язовирите, които се нуждаят от големи ресурси, а са и особено важни в настоящата енергийна ситуация.

В коментар за другите мерки като намаляването на ДДС за хляба и компенсациите за гориво Галев заяви, че такива мерки не подкрепят специфично наистина нуждаещите се и уязвими групи от населението.

Засилва се тенденцията за увеличаване на държавния дълг - в актуализацията се предвижда максимален размер до 10,3 млрд. лева за тази година, което е с 3 млрд. лева повече от сегашния. "Макар на фона на покачващите се лихви, изглежда разумно да се вземе нов дълг сега, не може да се предвиди как ще реагират пазарите и централните банки в ситуация на повишена несигурност", каза още Галев.

Според него това в "никакъв случай" няма да подпомогне влизането на България в еврозоната, но ако сегашното и бъдещи правителства провеждат желани от ЕС реформи за върховенство на закона и защита на конкуренцията, подобни действия може да имат положителен ефект върху процедурата въпреки недостатъчно добри икономически данни.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.