Франция е против автоматичните санкции за страните с големи бюджетни дефицити

Франция се противопоставя на призивите за по-бързо налагане на санкции на страните с големи бюджетни дефицити в Европейския съюз (ЕС), което я поставя в конфронтация с Германия и Европейската централна банка (ЕЦБ), относно начините за предотвратяване на бъдеща дългова криза на Стария континент, съобщава Bloomberg.

По подобие на дебата през 90-те за икономическото управление на ЕС, Франция настоява въпросът със санкциите да бъде оставен в ръцете на избрани представители на страните членки, докато Германия и ЕЦБ искат санкциите да бъдат на практика автоматични, са заявили източници на Bloomberg, запознати с вчерашни дискусии по въпроса в Брюксел.

Разногласието между Франция и Германия предпоставя конфронтация по време на предстоящата на 18 октомври среща на финансовите министри от ЕС в Люксембург. Срещата идва при поскъпващо евро и спадаща доходност по държавните облигации на Гърция и Испания, което намалява натиска за преразглеждане на системата на икономическо управление.

”Французите не разбират какви са времената”, казва Карстен Брзески, икономист в ING Group NV. „Последните 10 години показаха, че ако оставим всичко в ръцете на политиците, то не сработва. Има твърде много машинации.”

Нито една страна не бе глобена в почти 12-годишната история на еврото заради престъпване на бюджетния лимит в размер на 3% от БВП. Гърция, която отприщи тазгодишния дългов шок, премина през целия този период с дефицит от над 3%.

„Имаме нужда от квази-автоматизъм при прилагането на санкциите, базиран на ясно определени критерии и с по-малко усмотрение”, е заявил вчера президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише в реч пред Икономическия клуб на Ню Йорк.

Предложенията за санкции, които трябва да бъдат одобрени от страните членки на ЕС, предвиждат глоби до 0,2% от БВП за незачитане на фискалните ограничения и 0,1% от БВП за допускане на прекалени макроикономически дисбаланси, като например прекомерен дефицит по текущата сметка.

Франция, с подкрепата на Италия, се придържа към сегашната система, която подлага всякакви санкции на гласуване сред правителствата в еврозоната.

”По-строгите санкции не са най-доброто решение, понеже ще предизвикат национална съпротива срещу европейските власти”, смята Алесандро Леиполд, бивш служител на Международния валутен фонд (МВФ).

”Ако разчитаме единствено на наложените от Брюксел санкции, в крайна сметка ще се окаже, че подриваме европейската солидарност и подклаждаме евроскептицизма”, казва той.