Белгия е изправена пред важен тест в понеделник, когато страната ще се опита да пласира облигации на стойност между 1,5 и 2,5 млрд. евро в аукцион, който ще покаже доверието на инвеститорите в нация, раздирана от политически конфликти и с голям дълг, пише CNBC.
От юлските избори насам местните политици се опитват да съставят правителство, но преговорите са в задънена улица и се очертават нови избори.
Според някои анализатори, ако не успее да сформира правителство, което да съкрати бюджетния дефицит и намали дълга, Белгия може да попадне в същия капан, в който са тъй-наречените PIIGS страни от периферията на еврозоната – Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания.
„Ако политическата криза продължи още три до шест месеца, структурните проблеми ще се изострят”, смята Филип Ледент, икономист в ING.
Според него цената на застраховката за защита от фалит на страната, която през седмицата достигна рекордни стойности на фона на дълговата криза в еврозоната, ще продължи да расте.
От септември насам нараства и спредът по 10-годишните белгийски ДЦК спрямо базовите германски облигации.
В последния си доклад за Белгия кредитната агенция Standard & Poor’s пише, че рейтингът по дългосрочния дълг на страната от АА+ (вторият най-висок присъден от агенцията) може да бъде поставен под натиск ако политическата безизходица продължава да пречи на властите да се заемат с важните предизвикателства.
Публичният дълг на Белгия е малко под 100% от БВП – вторият най-висок в ЕС след този на Италия и Гърция.
Добрата новина е, че за 2010 се предвижда бюджетен дефицит в размер на 4,8% от БВП – доста под този на периферните страни от еврозоната, а освен това икономиката на страната е свързана в голяма степен с бързорастящата германска икономика.
До 2012 Белгия трябва да свие бюджетния си дефицит в границите на 3% от БВП, съгласно изискванията на ЕС, като според Стивън Ванест, икономист в BNP Paribas, това не би било възможно без правителство.
”Ситуацията с Белгия обаче като цяло е много по-различна от тази с Гърция, Португалия и Ирландия”, изтъква Филип Ледент.
”Съществува политически риск и измина доста време без правителство, но в момента няма вероятност за необслужване на белгийския дълг”, смята и Ванест.
Фактът, че нямаме правителство всъщност не е лош за държавните финанси, обяснява Ледент. Това може и да значи липса на мерки за затягане на коланите, но в същото време означава, че няма и харчене на държавни средства, посочва той.


Българска доминация на 37-ия международен турнир по тенис на маса „Млади надежди“
Издирват българка, изчезнала във Франция
Цената на моторното масло скочи
Варна отбелязва Международния ден на подводното културно наследство с филм
Полковник е новият заместник-министър на здравеопазването
Защо мирът е по-опасен от войната за новите лидери на Иран
Газовите централи за центрове за данни ще вдигнат емисиите в САЩ с 20%
AI гигантите ще спечелят 1 трилион долара тази година. Може да не е достатъчно
Бягството на Apple от AI отново започва да тежи на акциите ѝ
Нова технология може да промени лечението на мозъчни заболявания
Първото поколение на BMW X5 получи V10 и ръчни скорости
Защо страничните огледала са обречени на изчезване
Опасна мода взима жертви по пътищата
Шофирането без навигация може да ви предпази от Алцхаймер
Първото Lamborghini с V12 не е кола или трактор
Шакира не дава гаджето на Пике да бъде под един покрив със синовете ѝ
Шампионска лига: Левски остави интригата за Атина - 0:0
Николета Лозанова съблазнява по червено бельо
860 кг тютюн и над 1500 кутии цигари откриха в изоставена кариера край Враца
Митничари откриха златно кюлче за 121 010 евро на Капитан Андреево
преди 15 години ako biaha otsepili marzelivite frenski separatisti ot Valon edva li shtiaha da imat dalgov problemOsnovnata 4ast ot dalga e natrupan ot Valon отговор Сигнализирай за неуместен коментар